четвъртък, 5 ноември 2015 г.

ПОТЕКЛО

Дъжд вали. Измокрящо. До кости.
Вадичките стават на река.
С тъжен възглас, уж... за Бог да прости
баба е протегнала ръка...

В сетната надежда, тя, горкинка
гледа към прогизналия свят,
да й хвърлят някоя стотинка
тъй - за хлебец, половин комат...

Но уви, стотинките не падат.
Само капки, Божии сълзи.
Мъчи се старицата. И адът
вътре през душата й пълзи.

Ще си тръгне, трижди съкрушена,
с плувнали от мъката коси.
Невидяна и неутешена.
С огън, който никой не гаси.

С тежък дъх вратата ще залости
и ще легне в тъмното легло.
С хлипове и скръб...за Бог да прости...
в болка от печално потекло.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар