Битието със тежкия градус
вече трудно отпивам с очи.
Накъдето погледнеш - нерадост.
И каквото да вкусиш - горчи.
Искам всичката своя надежда
на човеците бедни да дам.
Да им бъде завивка, одежда.
Да им бъде трапеза и храм.
Искам болката в тях да изпия.
Всяка мъка и всеки товар.
И съдбата им - черна сгурия -
да прогоня със пламенна жар.
Тежък градус кипи в битието -
иска всяка надежда да спре.
Труден избор стои пред сърцето -
да живее или да умре.
Вече имам си избор, нагласа -
ще умирам, раздаващ живот.
А очите на висшата класа
ще съгледат във мен... идиот.
Идиот,... но изпълнен със радост
на бедняка надежда да дам.
Битието със тежкия градус
побеждавам с протегната длан.
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.