вторник, 30 септември 2014 г.

ХАЙДЕ НА АЛЪШ-ВЕРИША!

Хайде на алъш-вериша!
Кинтите са петдесет!
Имената ви да впиша,
само спазвайте си ред!

Днес уцелвате момента,
далаверата е кяр -
да си вдигне с вас процента
щедрият ви господар.

Скара, шишчета, пържоли -
яжте хора, на корем...
Всички бъдещи неволи
забравете ги съвсем.

И на изборната дата,
с вашия закупен глас,
аз да бъда депутатът,
който е получил власт.

Хайде, времето отмина!
Кинти давам на калпак,
с номерче и бюлетина -
само имайте мерак!

Кой разбира - тук се спира!
Идвай, евтин мат'риял!
После, ако щеш, умирай
от мизерния си хал!

Хайде, днес ви е моментът!
Кинтите - и те са бол!
Че ме чака в парламента
моят депутатски стол!

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

вторник, 9 септември 2014 г.

ПЪТ КЪМ ДОМА

Този свят като старо море
ще напомня с шума от прибоя,
че летящото време ще спре
чак когато, пленена в покоя,

призовеш оня лъч светлина,
който дълго си дирила в мрака.
Виж душата си - вечна вълна,
как се плисва, щом Някой я чака...

Бели думи и нощни мечти -
може би са докрай изброени,
и лети твоят порив, лети
по кръвта на тревожните вени.

През дъха, като бърза стрела,
само с капчици зов напоена,
да извикаш към Него: "Ела!"
Аз вълна съм, от Тебе родена!"

Този свят като старо море
ще се дръпне, дори вълноломен,
а сърцето ти в миг ще съзре
как се ражда най-светлият спомен...

Как във тихата нощна тъма,
след молитва, на буря присъща,
си намерила път към Дома,
в който духом човек се завръща.

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

понеделник, 8 септември 2014 г.

КАУЗА

Не търся в теореми доказателства
и нямам точен час за психолога.
Разпадат се фалшивите приятелства,
без никаква печал или тревога.

Не искам с непотребните илюзии
да пълня всеки ъгъл в битието.
Препъна ли се - тръпна от охлузено,
но никога не хлопам на заето.

С така необходимата апатия
пропускам всеки коз на суетата.
Не споря с адвокати на рогатия,
а думите приемам след делата.

И някак си, стоик по подразбиране,
разтегнат от Аврелий до Сенека,
не ме измъчва дългото умиране
по моята несвършила пътека.

Така си я нарочих - за безславие.
Изсъхват даже лавровите клони.
Еднакви са ми кривият и правият,
щом драпат за ръждясали корони.

Значимото - мнозина неусетили,
за пътника след мене ще запазя.
Да бъда събирач на добродетели -
каква по-висша кауза за аз-а?

(Търсач на бисери)
Ясен Ведрин

понеделник, 1 септември 2014 г.

МОЕТО ВЕРУЮ

Каквото губих - нека да остане
завинаги изгубено от мен.
Сърцето си не врекох на имане,
но в нямане - от свише покорен.

И леко бе ми някак на крилата.
За миг да ги разперя и... летях.
Не ме плени решетка със позлата,
но синьото на вечния размах.

Каквото нямах - нека да го няма.
И в малкото съм трепетно честит.
Една завивка топли и за двама,
а къшей хляб ми стига да съм сит.

Един живот духът у мен да дал би
на оня, който рови като кърт -
надминал бих и слава, и печалби
в утробата, нарочена за смърт.

Че живото не може да възкръсне -
е правда, надживяла този свят.
За друг копнеж отдавна ми е късно,
щом беден се усетих най-богат.

Щом нямаше синджири суетата
в килия като роб да ме държи,
но птицата ми волна от душата
научи се в Небето да кръжи...

Ограбваха ме - за да не спечеля,
но аз до сетен грош съм им простил.
Доволно ми е твърдата постеля
със Камъка на Яков във Ветил.

Каквото губих - трябваше да губя.
Каквото нямах - Бог ме пощади!
Едно сърце ми стига да се влюбя
в един Христос у моите гърди!

(Птицата в теб)