четвъртък, 13 ноември 2014 г.

НОЕМВРИЙСКО, БЕЗГЛАГОЛНО

Президенство. Новина.
Срам. Реакция. Вина.
Блясък. Тайна. Тет-а-тет.
Рейтинг. Микрофон. Портрет.

Плевел. Митинг. Тарикат.
Биография. Плакат.
Дата. Истина. Пи Ар.
Интервюта. Коментар.

Имидж. Отговор. Отпор.
Хумор. Реплика. Позор.
Клоун. Чехъл. Шут. Абдал.
Институция. Провал.

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

сряда, 12 ноември 2014 г.

УСМИХВАТ ЛИ СЕ КУКЛИТЕ НА КОНЦИ?

Като поет, който пише стихове в последните двадесет и пет години, аз многократно съм имал прекрасната възможност да извиквам усмивка върху лицата на читателите си. И тогава съм усещал, че усмивката е цветето на душата и начинът на човек да откликне на личното си съприкосновение с щастието. Усещането е наистина незабравимо. То е възторгът и удовлетворението, че можеш да докоснеш най-дълбоките чувства в човека. Да го развълнуваш и предизвикаш да покаже най-красивото в себе си. А много често усмивката е по своему заразна, защото като жест предизвика моментален отзвук. Тя е чудесният емоционален заряд, с който денят ни може да се осмисли от утрото до вечерта.
Не е имало случай да не отговоря на усмивката с усмивка, когато усетя, че този, който ми се усмихва, е непринудено искрен и доброжелателен към мен. Винаги го правя, защото това осмисля личното ми светоусещане за добро и вътрешната ми потребност от позитивизъм.
Има обаче една усмивка, която ми се натрапва в последните две години – било от медии, вестници или Интернет. Усмивка, която не мога да понасям поради фалша и неискреността, с която е заредена. Усмивка, която не може да ме направи съпричастен към усмихващия се. Просто, защото той не се усмихва нито на мен, нито на вас, нито на който и да било обикновен човек в България. Не! Той се усмихва единствено на себе си и на собственото си благополучие, което споделят един нищожен процент галеници на съдбата. И аз трябва да бъда най-вероятно олигофрен, натъпкан с психотропни лекарства, за да се ухиля на въпросният щастливец, изгрял на политическата сцена в България. Защото никога няма да го припозная като политик, който представлява моята вяра или надежда. Никога няма да приема натрапчивия блясък и мазното лустро, с което той претендира да е преуспял в кариера и обществена значимост. Най-малкото, защото в усмивката му няма и грам състрадание или съчувствие към онези, които би трябвало да представлява като държавен статут и институция. Въпросният индивид витае в розовите облаци на човешкото си щастие, използвал като ракета-носител харизмата на личния си ментор и кукловод. И ако някога сте ходили на куклен театър, то непременно сте забелязали колко изкуствени и безизразни са усмихнатите кукли, на които само актьорите зад паравана се мъчат да вдъхнат живот и присъствие. А това е страшно, когато се отнася за лидер, който би трябвало да олицетворява единството на нацията. Не разбра ли смешникът за годините си, прекарани във властта, че не може да държи една и съща маска на ухилен бизнесмен, когато в нея не се отразяват тежненията и мъките на огромна част от българите? Ако да беше държавният му пост евтино хумористично шоу, то да приемем, че усмивката ще отговаря на поведението му. Но да се хилиш без никакъв повод на цялата нация и да си вярваш, че това ще ухили и всички българи, то това е най-малкото несериозно. Защо несериозно ли? Ами именно защото като обединител на нацията трябва да намериш верния и точен баланс на излъчването си, с който да убедиш всички, че тежиш на мястото си. Но да бъдеш кукла, която си е разтегнала устните като джокер, то това непременно отприщва обратен ефект. Толкова обратен, колкото се загатва във филмите на ужасите, където ухилената маска винаги олицетворява първичното зло.
Опомни се, ухилен Буратино на конци! Защото получаваш високата си заплата за длъжност, която трябва да обединява българите, а не да ги разделя! Репетирай пред огледалото всички останали лицеви изражения, с които би могъл да покажеш съчувствие, състрадание, смирение, отговорност! Реагирай адекватно на всяка ситуация, която изисква държавническата ти намеса, защото един ухилен политик на фона на тоталната криза в държавата и на потресаващата мизерия на милиони българи, изглежда не комично, но зловещо! Като кукла на конци, която е предпочела режисирания спектакъл зад кулисите вместо истинския, реален и непоносим живот на хората!
Опомни се, кукло! И ако сама не можеш да осъществиш промяната си – намери си точния PR, който да те научи!
Защото, лично за мен, от ухилената ти физиономия лъха непоносимо угнетение!

Ясен Ведрин

ТЕФТЕРЧЕТО НА АПОСТОЛА

(гневната ми реакция на откраднатите
тефтерчета на Златанов, в които преди
време лъснаха корупционните схеми
на престъпните управници...)

Апостоле, тефтера ти до днес
не се намери никой да открадне.
И уж живеят - за едната чест,
но грабят - който колкото му падне...

За род и правда - думите са бол.
Реки прелели, семена в хамбари.
Но видят ли файдата - бос и гол,
за две години стават господари.

Изедникът не стиска меден грош,
а куфарче, натъпкано с валута.
И подкупи приема - йощ, и йощ,
тъй както четник пълни си барута.

Ти девет годин скита без покой...
Те с четири - същински са шопари.
Една безумна сбирщина от лой,
която лочи - кой каквото свари.

Да би дошъл да гледаш правдини,
във гроба ти сърце ще се обърне.
Затуй във паметта ни остани,
дори живота в пъкъл да посърне.

Тефтерът ти - до святост чист и бял,
дано у нас се съхрани довека.
Че тоз народ, от бедност оскотял,
едва си спомня Дякона, Човека...

Завета, свободата, и честта...
О, думи от забравена светиня!
Народе???
Кой зарови те в пръстта,
та твоите сълзи да бъдат тиня?

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

http://www.vesti.bg/bulgaria/dvete-teftercheta-na-filip-zlatanov-bili-otkradnati-6027102

ТИКВЕНО ВРЕМЕ

"Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе!
Глупешко, селяндурско нещо! Ще кажат: тоя и тоя
яде тиква — махни го — човек без култура, простак,
с една дума — свиня. Някога ще ида в село, само
тикви да се отям! Далече от хората!"

("Печена тиква", Елин Пелин)


Тиквено време със тиквени семки.
Някой ме тиква в зандан от печал.
Тиква ме лъже с фалшиви превземки:
"Ти кво се мръщиш, че пак съм ти крал?"

Тикво! Не искам от твоята пара
тик да прихвана, досущ като шут!
Аз не съм Душко! Не съм архиваря,
който пред тикви умира от смут...

Тиквено време за типове разни!
Тенджера с думи на кухо дрънчи!
Пълни очите! Ръцете празни!
Само едната Тиква цвърчи!

(Възходът на падението)

сряда, 5 ноември 2014 г.

ТОЙ СЕ ВЪРНА!!!

Той се върна на белия кон
да събира възторзи и слава.
Позлатиха му гордия трон,
както само на цар подобава.

А вината? Каква ти вина?
Той е празник! Възход всенароден!
Че от него струи светлина
и ликът му е Богу угоден.

Ако в дело и път прегреши -
той по-прав е от всинца ни доле!
И теши ни властта му, теши,
даже в скръб да сме боси и голи...

Той се върна на белия кон!
О, блестете навред магистрали!
Че със вяра в асфалт и бетон
на света ние Него сме дали!

Да ни води във вечен разцвет!
В Ханаан от цветущи бостани!
И народецът - тъжен и клет
род от весели тикви да стане!

(Възходът на падението)

вторник, 4 ноември 2014 г.

КЪДЕ СТЕ? КАЖЕТЕ МИ, КЪДЕ СТЕ?

Къде сте сега всички вие - коравосърдечни народни избраници, които с гордост се зовете "депутати"? Къде са вашите коментари и реакции по най-болните и страшни теми на българското общество? Къде е вашата загриженост за безпаричните българи или вашата солидарност с опустошените от вълчите нрави в многострадалното ни отечество? Как не се намери нито един от вас, който да призове хората да не се самозапалват като факли, но да им дари поне капчица надежда и оптимизъм? Как не се намери нито един, който от екрана на поне една медия да заклейми фекалните зловония на Вип Брадър и да смачка със справедлив гняв Съвета за електронни медии? Какви сърца имате, господа депутати? Сърца ли бият в гърдите ви или това вече са късове арктически лед? Как може за два дни двама българи да посегнат от отчаяние и депресия на живота си, а това изобщо да не смущава душите ви? Та нали вие сте народните представители? Нали отидохте в парламента, за да работите на "ползу роду"? Каква ще да е тази полза на българския род, който ще плаща през студената зима с десет процента по-скъп ток, когато доходите му дори не доближават вашите десетократно по-високи заплати? Трябва ли всеки ден България да плаща по един бензинов курбан на нов самоубиец, за да разберете, че има нещо гнило, сбъркано и опустошително проклето в отношенията между властимащи и власт-нямащи? Кой друг народ има Президенство с такава печална статистика от самозапалили се хора пред него? Невидими адски огньове ли бушуват под жълтите павета на държавните институции или докарахте душата българска до пълното отчаяние и безпътица? И нима мислите, че евтиният журналистически слугинаж, който замита раните български с безумни коментари, че става въпрос за психично болни самоубийци, ще успее да убеди в това обикновения страдалец, който търпи бичуването от мизерията и престъпността? 
Къде сте - Кънев, Кунева, и един куп други "реформатори", когато от хипнозата на кресла и министерства не ви остана нито време, нито очи, за да видите страшната болка българска? Не отидохте ли във властта само, за да реформирате личния си социален статус? Кой от вас изтри една истинска сълза, бликнала от мъката за нелепо отишли си животи? За последния месец, в който обикаляте коридорите на властта, стъпиха ли някога лъскавите ви обувки на нещо друго, освен мрамор, жълти павета и подове на лъскави лимузини? Изцапахте ли ги с калта и мръсотията от битието на тези, на които обещавахте реки от мед и масло, само и само да си получите заветните проценти?
Къде сте, коравосърдечни и безмилостни сенки? Как живеете, как спите, какво ядете или четете? Слагате ли бели кърпички пред ноздрите си, за да не ви дразни и достига смрадта и вонята на народното опустошение? Криете ли охранените си телеса в заведения за Елита, в които не пускат никой, който не спазва задължителния дрескод? Ще ви помогнат ли парфюмите, за да не усещате миризмата на изгорялата човешка плът? Или зловонието, идещо отвътре, е неизмеримо по-остро, та да ви държи като живи политически трупове?
Ще ми каже ли някой от вас - къде сте в крайна сметка, че ми се струва как между нас и вас отдавна е изкопана бездната на две различни Българии? Вашата България не е моята, и моята - не е вашата!

Стефан Главчев

ЗЕМЯ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН

Земя, като една човешка длан,
напомняща за шепа на старица.
Гневът ти заприлича на вулкан,
изригнал от сълзите на зеница.

Че кой до днес духа ти не стъжни
с грабителство, каквото му приляга?
Нарочиха с най-грешните везни
за злия - рай, за свестния - тояга.

И не една надежда потъмня
под кръстове от минала забрава.
Глупакът на кресло не поумня,
а мъдрият ума си не продава.

През врявата на лъст и суета
не се дочу протестът на човека,
че твоите несбъднати лета
заложиха в безумна ипотека.

Да съхне всичко - в дългове, щети,
а с извора ти - чужд да се опива.
Тълпите да живеят от мечти,
в които ти си толкова красива.

Земя, като една човешка длан!
Стани пестник! На алчните - присъда!
Оставам в теб с живот неизживян,
готов да оцелея... И пребъда!

(Възходът на падението)

понеделник, 3 ноември 2014 г.

ВИНОВНИТЕ НЯМАТ ВИНА!


 Мили приятели! Тъжното продължава да се случва! Днес фотографката Лидия Петрова се замозапали пред Президентството и избра най-жестокия и зрелищен начин да посегне на живота си! Едва ли президентът Плевнелиев е дръпнал скъпите завеси на кабинета си, за да види страшния протест пред повереното му ведомство! Той просто няма абсолютно никаква вина за случилото се, нали? Както и преди година и осем месеца се самозапали Пламен Горанов пред община Варна, а тогава всички властимащи останаха "света вода ненапита". Тук ви припомням един видеоклип по мои стихове, с музика и изпълнение от Евгени Бенов и аранжимент на Красимир Янев! Господ да даде Сила и Твърдост на всички добри и почтени българи, за да се съхранят като съвест, чест и добродетели! Амин!


събота, 1 ноември 2014 г.

ПАИСИЙЕ!

В памет на българските будители!

Паисийе! За тъжен летопис
отново извади перото паче...
Днес робското е викано на бис,
а мен за свободата ми се плаче.

От юроди - в душицата кърви.
Над святото безродното царува.
Срамът на две гърбината преви,
преди на оня свят да отпътува.

Ти писа за прославени царе.
И жива памет преобърна в рало.
Да можеше потомък да се взре
в килията над лоното ти бяло...

И пламъчето в лоената свещ,
да би в душата скътал за малцина -
останал би най-чистият копнеж
за род и чест, за памет и родина.

Паисийе! От бъдното пиши,
че днешното не се издържа вече.
Робията на дребните души
дори царете гони надалече.

Престолите отдавна са в калта
и храбри черноризци вече няма.
История от сбъркани лета
безпаметна потъва под измама.

А юроди, на юруш, на тълпи,
едни разделят - други да владеят.
Търпи, сърце! До сетен дъх търпи,
че вижда му се края на злодеят...

Паисий няма пак да сътвори,
история на българското племе...
Но паметта, що вътре в мен гори,
не може никой никак да ми вземе...

(Възходът на падението)