НОЕМВРИЙСКО, БЕЗГЛАГОЛНО

Президенство. Новина.
Срам. Реакция. Вина.
Блясък. Тайна. Тет-а-тет.
Рейтинг. Микрофон. Портрет.

Плевел. Митинг. Тарикат.
Биография. Плакат.
Дата. Истина. Пи Ар.
Интервюта. Коментар.

Имидж. Отговор. Отпор.
Хумор. Реплика. Позор.
Клоун. Чехъл. Шут. Абдал.
Институция. Провал.

(Хрониките български)

ТЕФТЕРЧЕТО НА АПОСТОЛА

Апостоле, тефтера ти до днес
не се намери никой да открадне.
И уж живеят - за едната чест,
но грабят - който колкото му падне...

За род и правда - думите са бол.
Реки прелели, семена в хамбари.
Но видят ли файдата - бос и гол,
за две години стават господари.

Изедникът не стиска меден грош,
а куфарче, натъпкано с валута.
И подкупи приема - йощ, и йощ,
тъй както четник пълни си барута.

Ти девет годин скита без покой...
Те с четири - същински са шопари.
Една безумна сбирщина от лой,
която лочи - кой каквото свари.

Да би дошъл да гледаш правдини,
във гроба ти сърце ще се обърне.
Затуй във паметта ни остани,
дори живота в пъкъл да посърне.

Тефтерът ти - до святост чист и бял,
дано у нас се съхрани довека.
Че тоз народ, от бедност оскотял,
едва си спомня Дякона, Човека...

Завета, свободата, и честта...
О, думи от забравена светиня!
Народе???
Кой зарови те в пръстта,
та твоите сълзи да бъдат тиня?

(Хрониките български)

ТИКВЕНО ВРЕМЕ

"Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе!
Глупешко, селяндурско нещо! Ще кажат: тоя и тоя
яде тиква — махни го — човек без култура, простак,
с една дума — свиня. Някога ще ида в село, само
тикви да се отям! Далече от хората!"

("Печена тиква", Елин Пелин)


Тиквено време със тиквени семки.
Някой ме тиква в зандан от печал.
Тиква ме лъже с фалшиви превземки:
"Ти кво се мръщиш, че пак съм ти крал?"

Тикво! Не искам от твоята пара
тик да прихвана, досущ като шут!
Аз не съм Душко! Не съм архиваря,
който пред тикви умира от смут...

Тиквено време за типове разни!
Тенджера с думи на кухо дрънчи!
Пълни очите! Ръцете празни!
Само едната Тиква цвърчи!

(Хрониките български)

ТОЙ СЕ ВЪРНА!!!

Той се върна на белия кон
да събира възторзи и слава.
Позлатиха му гордия трон,
както само на цар подобава.

А вината? Каква ти вина?
Той е празник! Възход всенароден!
Че от него струи светлина
и ликът му е Богу угоден.

Ако в дело и път прегреши -
той по-прав е от всинца ни доле!
И теши ни властта му, теши,
даже в скръб да сме боси и голи...

Той се върна на белия кон!
О, блестете навред магистрали!
Че със вяра в асфалт и бетон
на света ние Него сме дали!

Да ни води във вечен разцвет!
В Ханаан от цветущи бостани!
И народецът - тъжен и клет
род от весели тикви да стане!

(Хрониките български)

ЗЕМЯ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН

Земя, като една човешка длан,
напомняща за шепа на старица.
Гневът ти заприлича на вулкан,
изригнал от сълзите на зеница.

Че кой до днес духа ти не стъжни
с грабителство, каквото му приляга?
Нарочиха с най-грешните везни
за злия - рай, за свестния - тояга.

И не една надежда потъмня
под кръстове от минала забрава.
Глупакът на кресло не поумня,
а мъдрият ума си не продава.

През врявата на лъст и суета
не се дочу протестът на човека,
че твоите несбъднати лета
заложиха в безумна ипотека.

Да съхне всичко - в дългове, щети,
а с извора ти - чужд да се опива.
Тълпите да живеят от мечти,
в които ти си толкова красива.

Земя, като една човешка длан!
Стани пестник! На алчните - присъда!
Оставам в теб с живот неизживян,
готов да оцелея... И пребъда!

(Хрониките български)

ПАИСИЙЕ!

В памет на българските будители!

Паисийе! За тъжен летопис
отново извади перото паче...
Днес робското е викано на бис,
а мен за свободата ми се плаче.

От юроди - в душицата кърви.
Над святото безродното царува.
Срамът на две гърбината преви,
преди на оня свят да отпътува.

Ти писа за прославени царе.
И жива памет преобърна в рало.
Да можеше потомък да се взре
в килията над лоното ти бяло...

И пламъчето в лоената свещ,
да би в душата скътал за малцина -
останал би най-чистият копнеж
за род и чест, за памет и родина.

Паисийе! От бъдното пиши,
че днешното не се издържа вече.
Робията на дребните души
дори царете гони надалече.

Престолите отдавна са в калта
и храбри черноризци вече няма.
История от сбъркани лета
безпаметна потъва под измама.

А юроди, на юруш, на тълпи,
едни разделят - други да владеят.
Търпи, сърце! До сетен дъх търпи,
че вижда му се края на злодеят...

Паисий няма пак да сътвори,
история на българското племе...
Но паметта, що вътре в мен гори,
не може никой никак да ми вземе...

(Хрониките български)