ПАИСИЙЕ!

В памет на българските будители!

Паисийе! За тъжен летопис
отново извади перото паче...
Днес робското е викано на бис,
а мен за свободата ми се плаче.

От юроди - в душицата кърви.
Над святото безродното царува.
Срамът на две гърбината преви,
преди на оня свят да отпътува.

Ти писа за прославени царе.
И жива памет преобърна в рало.
Да можеше потомък да се взре
в килията над лоното ти бяло...

И пламъчето в лоената свещ,
да би в душата скътал за малцина -
останал би най-чистият копнеж
за род и чест, за памет и родина.

Паисийе! От бъдното пиши,
че днешното не се издържа вече.
Робията на дребните души
дори царете гони надалече.

Престолите отдавна са в калта
и храбри черноризци вече няма.
История от сбъркани лета
безпаметна потъва под измама.

А юроди, на юруш, на тълпи,
едни разделят - други да владеят.
Търпи, сърце! До сетен дъх търпи,
че вижда му се края на злодеят...

Паисий няма пак да сътвори,
история на българското племе...
Но паметта, що вътре в мен гори,
не може никой никак да ми вземе...

(Хрониките български)