Земя, като една човешка длан,
напомняща за шепа на старица.
Гневът ти заприлича на вулкан,
изригнал от сълзите на зеница.
Че кой до днес духа ти не стъжни
с грабителство, каквото му приляга?
Нарочиха с най-грешните везни
за злия - рай, за свестния - тояга.
И не една надежда потъмня
под кръстове от минала забрава.
Глупакът на кресло не поумня,
а мъдрият ума си не продава.
През врявата на лъст и суета
не се дочу протестът на човека,
че твоите несбъднати лета
заложиха в безумна ипотека.
Да съхне всичко - в дългове, щети,
а с извора ти - чужд да се опива.
Тълпите да живеят от мечти,
в които ти си толкова красива.
Земя, като една човешка длан!
Стани пестник! На алчните - присъда!
Оставам в теб с живот неизживян,
готов да оцелея... И пребъда!
(Хрониките български)
Няма коментари:
Публикуване на коментар