ИДВАЙ ГОСПОДИ! ЦАРУВАЙ!

Със Светии от простора

Ти ще слезеш в Своя Град,

да дариш на всички хора

Светлина и Благодат.

Щом делата на змията

Мечът Ти унищожи,

ще изчезнат по земята

нечестивите лъжи.

Без търгаши и сергии,

без бандити и войни,

но със Твоите Светии

в Божиите правдини.

Извори ще бликнат нови.

Славен Плод ще се роди.

И над всичките любови

Твоята Любов ще бди.

Чудната Ти Благост Свята

този свят ще обнови,

и ще разцъфтят цветята

по зелените треви.

Всеки залез ще е с песен.

Всеки изгрев – със роса.

Ще цъфти светът, понесен,

към високи небеса.

Твоят Пример ще го води

с Дух велик и Всемогъщ,

и за всичките народи

ще Си Слънце, Зов и Дъжд.

Идвай, Господи! Царувай!

Със Светиите дойди!

До земята пропътувай

от далечните звезди.

Скръб голяма Те въздиша

и надежда Те зове!

Цар бъди ни Ти, Всевишен,

за всевечни векове!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ВИСОНЪТ В ТЕБ, ИСУС ХРИСТОВ!

Опазвай бялата си дреха –

правдивия и чист висон,

че злите този свят превзеха,

приготвили за звяра трон.

В смола и кал да се въргалят

мечтаят тварите без ум,

на дявола ушите галят

със всичкия греховен шум.

Содом разпаля плътски страсти.

Египет зодии шепти.

Смъртта със тъмни пирокласти

подобна на вулкан трещи.

И пътник, тръгнал към Вратата,

сърцето трябва да смири,

че само с Кръв, невинно-свята,

ще бъде без петно дори…

Такъв – на прицел да положи

Заветния от Бога Лик,

защото в Него той ще може

да се оглежда всеки миг.

Със плач сърцето да измива

и на палача да прости,

а дрехата – все тъй красива,

на своя Цар да посвети.

Това е Святата победа

в живот на Вяра и Любов –

Отец отгоре да съгледа

висонът в теб, Исус Христов!

Делата на Светия верен,

опазил Новия Завет,

дори в живот, от скърби черен,

но всякога останал Свет…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

В СЪРЦЕТО ЦАРЯТ Е СЛУГА!

Една божествена причина

крепи духа ми досега –

готов да служи на мнозина,

в сърцето Царят е слуга.

И нека никой не обръща

на Бога правилния ред,

че Любовта – една и съща –

е Смисъл, Пример и Завет.

Щом Господ като Слънце свети

от всички Святи редове –

измил на Своите нозете,

и теб така ще призове.

Душата ти да не отпада,

когато види фараон,

презрял Небесната Награда,

да хвали земния си трон.

Над всички роби да царува

и иска лъскав келепир.

Такъв към пъкъла пътува

и ще го стигне най-подир…

Но ти, от Прицела Небесен,

не сваляй своите очи,

дори да става Пътят тесен

и злото много да горчи.

Защото Бог ще ти отвори

блестяща порта от седеф,

а няма да отидат горе

потомците на Диотреф.

Помни най-святата причина,

дори с привременна тъга –

готов да служи на мнозина,

в сърцето Царят е слуга.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЦЕНАТА ДО ДАЛЕЧНИЯ ПРЕДЕЛ

Потъват в неизбежната забрава

на хорицата земните дела.

И все едно е преходната слава

за колко време шумна е била.

Остават песъчинки в шепа пясък,

размити от поредната вълна –

със своето падение и блясък,

и избор между благост и злина.

Кръгът не се превръща в перспектива,

но всичко в повторяемост върти.

Животът идва. После си отива.

А времето забързано лети.

Посоката е избор за вървежа

и пътят има крайната си цел.

Следите се оставят – да бележат

цената до далечния предел.

Но колкото и сила да положи –

човекът страда в земния си плен.

И в битка с гравитация не може

да полети съвсем олекотен.

Напусто са усилията пръстни.

В небесното плътта не прави скок.

И някъде, в годините си късни,

разбира, че нищожна е без Бог.

И само от сърцето чиста вяра

нагоре би могла да полети,

където Вечност, от света по-стара,

притегля с неотворени врати.

И вместо в неизбежната забрава,

във Свята Памет да твори следи –

за тази сетнина си заслужава

на този свят човек да се роди.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

НА СПАСИТЕЛЯ В СТРЪМНИЯ ПЪТ

Във живота ми Пътят е стръмен

и умора докрай ме цеди.

Боря звяр, ретрограден и тъмен,

със едната си Вяра в гърди.

Силен вятър в лицето ми вее,

но не търся удобен заслон.

И почивката зная къде е –

при Твореца на Хълма Сион.

Помъдрях отстрани да се гледам

през Заветни и чисти слова –

за мнозина да бъда неведом,

като слух или хорска мълва.

Дух посоката с плът не пресича.

Те не стават в съюз светове.

Някой Пътя ми в зов ще обича,

друг душата ми с гняв ще кълве.

И не виждам в съдбата си драма,

че останах творец непризнат.

Само слепи водители в яма

гълтат слава от грешния свят.

Тя на мене не ми е присъща,

нито блазни ме трон или пост,

но от Чаша духът ми поглъща

капка две от Скръбта на Христос.

Този смисъл в съдбата ми стига –

да изгубя печалби по плът,

че следовник така се издига

на Спасителя в стръмния Път.

Разминават се двете посоки,

съдбоносни по прицел и взор.

И цените за тях са високи,

щом при среща си дават отпор.

Аз избрах, както Път се избира…

Щом съм тръгнал – докрай ще вървя.

Нека пръстното в мен да умира,

та Небесното да уловя…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

МЛАДОЖЕНЕЦЪТ ИДВА ОТГОРЕ!

(пророческо предупреждение)

Още мъничко време сме тука

и не искаме в земното дял.

Няма Вярата в нас да пропука

онзи дявол, от страх полудял.

Ще изпием горчивата чаша,

както нашият Господ я пи.

Че Скръбта Му – тя също е наша

и духът ни докрай я търпи.

Ще запалим светилника в мрака,

надалеч от мъртвешкия сън.

Че разумните трябва да чакат

Младоженеца будни навън.

И когато се хлопне вратата

да осъди проклетия свят –

пет девици с висон и позлата

във една своя зов ще явят.

А оттатък напразно ще чукат

и ще искат от Бога ответ –

само някаква тясна пролука,

обещана от Вечен Завет.

Само час милостива отсрочка

да измият душа и лице.

"Не приключвай съдбите ни с точка!

Виж! Протягаме с вяра ръце!"

Ще смилят ли Жениха с измама,

щом са вече натрупали гняв?

Или Господ във тяхната драма

ще ги стресне със отговор прав:

"О, заблудо! До смърт закъсняла!

Двайсет века бях Верен Христос!

Ако с Мене си в нощите бдяла

щеше будна да бъдеш на пост!

Ти ояде се в слава човешка

и със вино от грях се опи.

И това ти е страшната грешка,

че пияният ляга да спи.

Ти пропусна звука на Тръбата

и похули Заветни слова.

Затова ще стоиш пред вратата

с изтрезняла от ужас глава…"

Още мъничко време сме тука

и отхвърля ни злобен светът.

Не мечтаем за земна сполука

на Спасителя в скръбния Път.

Младоженецът идва отгоре

да ни грабне във миг на око.

И когато вратата затвори

ще насити света със горко…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЛЕГИОН

До стръмната земя на Гадарин
Спасителят със ладия премина.
И срещна там окаяник един,
в сърцето пълен с лудост от мнозина.

Крещейки сам, от ужас подивял,
той чупеше железните окови.
И търсеше от гробищата дял,
готов със нокти бесен да ги рови.

Нарече се пред Господ "Легион",
треперещ от страха на бесовете.
И само миг след жалкия си стон
усети на Спасителя ръцете.

В ридание, стоящ на колене,
утехата си той получи Свята,
а в стадо от две хиляди свине
изгонена всели се тъмнината.

И днес светът на този странник клет
във своята обреченост прилича.
От хилядите бесове обзет,
готов е сам до смърт да се посича.

Във гробища вилнее, разделен.
Ръцете си в агония размята.
Изрича хули, с ярости смутен,
и кървава под него е земята.

Забравил съвест, вяра и Закон,
свинете на престолите въздига,
и страшен го владее Легион
с последната си адова верига.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ДА БЪДЕШ НА ОТЕЦА СПОМЕН!

Защо човеците се мамят

и грях душите им скверни?

Искрите в Божията Памет

пръстта не ще възпламени.

Какви ли сетнини преломни

ще има някога отвъд,

щом Бог не иска да Си спомни

себичната човешка плът?

Дали сърцата са дочули

Вестта най-блага от Едем

или във мрак ще ги търкули

страстта на плътския корем?

Човек яде, за да живее,

а не живее да яде…

Къде е този свят? Къде е?

Пропаднал, дявол знай къде…

В един затвор чревоугоден

духът остава жалък роб.

И мами се, че е свободен

дори до преходния гроб…

А после Божията Памет

отказва да го приюти,

че горе на Небето – Храм е,

затворил за греха врати.

Стресни се в този стих, човеко!

Пръстта е лоша сетнина!

Исус да следваш не е леко,

но плащаш вярната цена.

Тъй малък в този свят огромен,

надмогнал с вяра във Христа,

да бъдеш на Отеца спомен

завинаги във Вечността!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КАМЪК НА ВРЪХ

С урагани от евтина слава

всеки ден се залива светът,

и погнусата лепне лукава

като сянка под Вечния Път.

Жалки фотоси. Гнусна реклама

с атритуби на евтин елит.

"Тях ги има, а тебе те няма!

Ти оставаш за хората скрит!"

Тъй нашепва горката съблазън,

сътворена от паднал бунтар,

но духа си не чувствам премазан,

нито себе си жалък и стар.

Че комуто до днес съм потребен

ще издири от мене следи,

и ще тръгне по стръмния хребет

към високите светли звезди.

Там не ходят тълпи, върволици.

Самотата е тайник и зов.

А крилата на волните птици

ми даряват пера с благослов.

С тях звъни благодатната лира

и се сипе свещена роса.

А духът ми лети из Всемира

да докосва с любов небеса.

Репортерът не ще ги опише.

Фотографът не ще ги съзре.

За мнозина щом станах излишен –

значи с вяра вървял съм добре.

И разпънат ме скрива Голгота

с шепа спътници верни до мен.

А светът си остава за скота

сладко блато със мирис на тлен.

Е какво пък? В разделното време

всеки своята вечност твори.

И оттатък съдба ще приеме,

за каквато сърце му гори.

Аз горя на свещена жарава

и съм неин до сетния дъх.

Урагани от евтина слава

не достигат до камък на връх.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЖИВОТ ИЗГУБЕН И НАМЕРЕН

В години, вече отлетяли,

едно за себе си разбрах –

сърце, когато се прежали,

от загубата няма страх.

Тъй както свещ задържа огън

и в светлината се топи,

така съдбата си от Бога

човекът нека претърпи.

Изгаряйки, поне да свети

и стопля с пример и слова,

дори презрян от враговете

или похулен от мълва.

До сетната си капка восък

свещта за всички ще гори.

И кръста тежък ще износи,

и името си ще смири.

Че само загуба открива

Вратата бляскава отвъд,

а там духът си отпочива

след дългия и стръмен път.

И Бог пред Святите Си двери

с най-чудни думи го теши:

"Живот изгуби и намери!

Пожертва се! И не сгреши!"

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ОТПЛАТАТА КЪМ ИСУС!

Когато тук завърне се Исус

какво ли ще намери Той в отплата?

Дали ще Му цитират наизуст

от Святото Писание словата?

Земята да кънти от "Отче наш"

и всеки в изнемога да се кръсти,

а знатният църковен богаташ

от щедрост да разтвори алчни пръсти.

Какво ще види Примерът ни благ

във свят, където Жертвата се хули?

Не скрива ли искрите злият мрак

с греха на Вавилонските си кули?

Две хиляди години Благодат,

която плод мъчително събира,

и киска се разгоненият свят,

презрял Христос в поклон към келепира.

Каквото и да видиш, Боже наш,

помни, че бяхме Твои, на Голгота,

и с нашия отречен слугинаж

в Духа Ти утвърдихме се, до йота…

И даже, заповядани за скръб,

в слугуването – голи или боси,

на Твоя зов не ще обърнем гръб,

защото Кръстът цял живот се носи…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

БЯГАЙ, КЛЕТНИКО!

Бягай, клетнико! Бягай далече

от съблазните в грешния свят!

Той врата е към пъкъла вече

и поглъща човешката смрад.

Като Лот, който взор не извръща,

но напуска Содомския плен,

имай в себе си Вярата съща,

за да бъдеш навеки спасен...

Бягай, клетнико! Сила последна

в своя бяг от света изцеди,

че душата човешка е бедна,

щом погубват я куп от беди,

но е светла и твърде богата,

ако в нея Исус се всели,

за да има утеха в тъгата,

и Заветния Кръст преболи.

Бягай, клетнико! С примки зловещи

е обсипан безбожният път

и на злото металните клещи

здраво хващат себичната плът.

Само Правда душите спасява

със пролятата Кръв от Христа!

Вън от нея е светската плява!

Вътре в нея - на Бог Святостта!

Бягай, клетнико! Моля те, бягай

чак до Вечния връх на Синай!

Даже ден или час не отлагай,

но на Господ нозете си дай!

И тогава блажен, благороден,

ще си онзи Заветен елен,

който тих пред Престола Господен

е завинаги с Дух утолен!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СТРАШНИЯТ ОТТАТЪК СЪД

Рушвет Небето не приема

и подкуп горе не важи.

А който сее за корема –

на червей ще се издължи.

И нека никой се не чуди

как подлият е днес на власт,

щом утре Бог ще го прокуди

при най-чудовищния бяс.

Боли сърцето и се свива

от толкоз вършени злини,

че даже съвест – будна, жива

не може звяр да промени.

Че той я гледа със насмешка –

брутален, нагъл кръволок.

И тъпче зъл честта човешка

без страх за сетнина и Бог.

Да бе съдбата бързотечна

и да се свърши като сън,

ще види клетникът, че вечна

присъдата е там, отвън.

Където няма адвокати

и куфарчета със пари,

но страдат всичките богати

сред огън, който ги гори.

И няма Лазар със кутрето

да би ги в жажда утешил.

Защото всеки под Небето

за изпит свой се е родил.

Да би живял добър, сърдечен,

опазил съвест и морал,

живот ще си прибави, вечен,

оттатък земния си хал.

Дори в мизерия да страда,

дано я претърпи без звук,

че има дух, чистач от ада,

събиращ всичкия боклук.

А той души назад не връща.

В окови страшни ги мори.

Със дим и сяра ги поглъща

сред нощ, лишена от зори.

Когато кривите са прави

и люби скверните светът,

бледнеят думи и представи

за страшният оттатък Съд.

Не клетникът е в орисия,

и не добрякът ощетен…

Горкото вечно е над тия,

които нямат дух простен.

И капчицата Кръв Христова

не ги бележи с порив Свят,

но падат всичките във рова

на чер и неизбежен ад.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

СЛУГАТА СЪС НЕБЕСНИЯ ТОВАР

Преди светът бунтовен да замлъкне

и Праведният с Меч да го смути,

товарът си слугата ще домъкне

до Божиите бисерни врати.

Оставен на църковното бунище,

протягал беше шепите с блага,

с презрение готов да се насища

и хляба си да смесва със тъга.

Подритваха го гордите с насмешка.

Оплюха го охранени царе.

И всяка себеправедност човешка

отказваше духа му да съзре.

За лъскавата съвест на мнозина

той стана неудобният бодил.

И затова животът му премина,

тъй както Господ беше отредил.

Но идва миг с присъди и награди.

С делата върху праведни везни.

Товарът си слугата ще извади

и Цар Небесен ще го оцени.

Едва тогава… Да, едва тогава

от Правдата получил би ответ,

дали е търсил Божията Слава

или пред Съдията е проклет.

Светът е в залез. Скоро ще се мръкне

и звярът ще изскочи да ламти.

А Божият слуга все още мъкне

товара си до Святите Врати.

Дано в Мига, като секунда кратък,

открие сетнината си отвъд,

в Духа дарен със този отпечатък,

че Верният не го осъжда Съд…

И след това въздъхнал да прекрачи

във Град без болка, скръб и тъмнина,

където в мъка клетникът не плаче

и няма лъх от никаква злина…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПЪТНИКО СВИДЕН…

(една любима стара песен,

погалена от Дух Небесен)

Пътнико свиден, пътнико млад,

тръгнал да видиш белия свят.

Бели ли бяха всички страни,

гдето пътува в твоите дни?

Пътнико свиден, пътнико млад…

В грях е затънал целият свят.

В пътища ходил – Път не откри

с бели надежди, с чудни искри.

Пътнико свиден, пътнико млад…

Има Небесен Дух с Благодат.

Той за сърцето Гълъб е бял,

Който лекува скръб и печал.

Пътнико свиден, пътнико млад…

Минали дните – чезнат назад.

С Вяра в сърцето гледай и виж –

Пътят ще трябва да извървиш.

Пътнико свиден, пътнико млад…

Само със Господ ти си богат.

Той ти е Свята Жива Вода.

Той ти е в мрака светла Звезда.

Пътнико свиден, пътнико млад…

Чака те с радост Вечният Град.

Тръгнал към него – пей и мечтай,

и на Христос сърцето си дай…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПЕРОТО С ДИАМАНТЕН ВРЪХ

Небесното перо дълбае

със остър диамантен връх.

И нека верният мечтае,

за него до последен дъх.

В сърцето Име да напише

най-свято в Новия Завет.

Че то за вярата финиш е.

Венец за всеки пътник клет.

Вратите горе в небесата

жадуват Го с пречист копнеж.

Исус – да прочете Зората.

Исус – на Бога да дадеш.

Исус – от всичката ти вяра.

Исус – сред твоите дела.

Исус – във Огъня, в Олтара.

Исус – възнесен на крила.

Исус – от чудеса пречуден,

копнеещ в теб да се роди,

та някой ден, със дух събуден,

звезда да бъдеш сред звезди.

Защото смисълът това е,

дори до сетния ти дъх,

перото в тебе да дълбае

със остър диамантен връх.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СЪДБА НА ТОЧНОТО МЯСТО

На Господ Словото е право

и нека всекиму е ясно:

Или ще си коза отляво,

или ще си овца отдясно!

Ще дойде времето на Царя

изреченото да Си спомни,

и над света да се стоварят

съдбите – тежки и преломни.

Да каже Верен на овцете:

"Дойдете, най-благословени!

С Любов пламтяха ви ръцете

в години скръбни и студени.

За най-насъщната прехрана

във дар и клетникът гореше.

А Царят гладен не остана,

и жаден между вас не беше!

Облякохте Го с топла дреха

и посетихте Го в тъмница.

Най-свята бяхте Му утеха,

като Невяста и Светица…"

Да каже гневен на козите:

"Идете си от Мен, проклети!

Че имате рога, забити

на Царя в дланите пресвети!

Обърнахте Ми Хляба в камък.

Превърнахте благата в стока.

И нека пъкленият пламък

присъда бъде ви жестока.

Че Царят между вас не случи

на Милост или щедрост Свята,

но гонехте Го като куче

до краищата на земята…"

Какъв ли вой ще се надигне

на Царя след словата верни?

Вулкан от злоба ще изригне

в сърцата ялови и черни.

И пъкълът ще се отвори

да ги погълне като яма,

че път към светлите простори

направен за козите няма…

А Верните във Миг Небесен

ще зърнат Вечните предели,

където Господ им е песен,

и Дух във дрехите им бели.

Защото всеки заслужава

съдба на точното си място.

Или да е коза отляво,

или да е овца отдясно…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ!

Стеснен е Пътят занапред.

С това отдавна съм наясно.

Но даже, от тревоги клет,

във моя Бог не ми е тясно.

Просторът в Него е широк.

Не може взор да го обземе.

И там еленът бързоног

подобен на орел съвсем е.

На Господ чашата изпих.

И тя до дъно беше тясна.

В борбата Му горях до стих,

а пламъкът в пожар прерасна.

Да сочи Святото Небе

което Вярата побира,

че то далечно хич не бе

за звън с Давидовата лира.

Смалих си Вечността до Миг

с най-тънък процеп в Канарата

и следвах Праведния Лик

като Светилник над Зората.

Лъчите Си да ми дари

и с Примера Си да ме гали,

а щом светът ме измори

от Милост Сам да ме пожали...

Стеснен е Пътят занапред

и нека още се стеснява...

Смирен до гъбата с оцет,

на Кръст духът ми устоява.

От дълги битки помъдрял

събрах Началото и Края,

преди с висона чист и бял

във ангел да се припозная.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТОЧКАТА НА НЕВЪЗВРАТА

(стих-предупреждение)

Приел кесия във ръката

върви подлец към Елеон,

до точката на невъзврата

под мантията на Мамон.

Край него озверени стражи

пристъпват с копия напред,

че скоро той ще им покаже

Смутителя на правов ред.

С усмивка ще Го разцелува

и сам ще Го посочи в миг.

Исус паричките Си струва,

дори да стане мъченик.

И ето, вижда сред листата,

Спасителят с лице във кръв,

и с точката на невъзврата

към Него се затичва пръв.

"Учителю!" – Му казва бърже,

целунал чело с гузен срам,

и хуква стражата да върже

най-святия на Бога Храм.

А Юда с пълната кесия,

извърнал гръб потъва в мрак.

Предал е Светлия Месия

на най-чудовищния враг.

Но иде утро, и в полята

подлец препуска полудял.

До точката на невъзврата

той доста бързо е вървял.

Кесията е хвърлил в храма,

без никой там да му прости.

И в своята ужасна драма

ранена съвест му мъсти.

Въже привързал е на клони

и стяга шията си в клуп.

Дори сълза не ще отрони,

когато се превърне в труп.

Опръскана е в зло тревата

и тялото без дух виси.

От точката на невъзврата

не може никой да спаси…

И днес когато ни възвръща

Спасителя Христос в Сион,

ръката нека Кръст прегръща,

а не кесия от Мамон…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НАЙ-СВЕТЛИТЕ ПОКАНИ

Понесъл кръстните си рани
платих високата цена,
да дам най-светлите покани
на люде в грях и тъмнина.

Годините ми се вгорчиха
от блудница с огромна власт.
Търговците й се опиха,
царе я любиха в екстаз.

Сред шумни пирове, банкети,
тя земните души плени.
Поканите ми, неприети,
безумци стъпкаха встрани.

И жертвата от куп години
потъна тиха в печалта.
Доволни кучета и свини
докрай ме хулеха в калта.

Изпих си чашата горчива
до дъно в дългия живот.
И виждах накъде отива
проклетият от Бога род.

Той няма от покани нужда.
Жених си има свръхбогат.
Любов Христова му е чужда
и мрази всяка Благодат.

Сергия дай му – да търгува.
Да има стока на пазар.
А във сърцата да върлува
лукавият му тъмен цар.

Поканите вземи Си, Боже,
похулени от куп души.
Че блудницата днес не може
от грях и лъст да се лиши.

Тя земна винаги остава,
с обърнати към мрак очи.
И никаква Небесна Слава
не ще я трогне със лъчи.

Понесъл кръстните си рани
духът ми в Теб се упова,
че тези бляскави покани
не са изсъхнала трева.

Но тук и там, в света обречен,
откриха Твоята роса –
за онзи Миг, красив и вечен
на Сватба в Святи небеса.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ИМАНЕ, СКРИТО В НИВА

Животът бързо си отива.

Не може времето да спреш.

Едно имане, скрито в нива,

очаква да го прибереш.

Лежи си там, от памтивека.

Съкровище от Светлина.

Но между него и човека

пръстта е станала стена.

Реши ли някой да я рови

като къртица ще е сляп.

И вместо при богатства нови

душата му ще падне в трап.

А то, имането, си иска

посочения иманяр…

Водата Жива да разплиска

към Божия прекрасен Дар.

Пръстта усърдно да отмива,

без силата си да пести,

и види как в самата нива

Небесен бисерът блести.

С ръка простряна да го хване.

В сърцето да го съхрани.

Че той е Вечното имане

за всичките му бъдни дни.

И ако някой ме попита

какво богатство е това,

ще кажа с искреност открита:

На Господ Святите слова!

Със тях човекът придобива

за Вечния си дом копнеж…

Едно имане, скрито в нива,

очаква да го прибереш!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЗАТОВА Е ДУШАТА СПАСЕНА

Както конят във мрамора спи

и очаква да бъде изваян,

нека Мечът човек претърпи,

и търпейки – остане покаян.

Че излишното скрива това,

за което със Кръв се заплаща,

а от Свята над нас синева

Бог Духа Си за скулптор изпраща.

Неизбежна – смъртта ще боли,

щом Заветът във Образ ни вае.

Но Христос, ако в нас се всели –

най-прекрасна победа това е.

И когато отрони се къс,

а след него и втори, и трети –

всеки вдига си личния кръст

да върви към Сион, и да свети.

Чудотворецът няма да спре.

Чудесата Му Мечът ги ражда.

Нека старото в нас да умре

и за новото имаме жажда.

Че зове ни от бъдното Храм

с бели стълпове в Свята Вселена.

И да бъде въздигната там –

затова е душата спасена.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

БЪДИ ГОТОВ ДА СИ ОСЕЛ!

"…смирението предшества славата…"

(Притчи 15:33)

Щом имаш Правдата за броня

и Път нагоре си поел,

поискал славата на коня,

бъди готов да си осел.

Че той, оселът, тежко носи.

Добър, безропотен и благ.

Не бърза с никакви въпроси,

усетил здравия си впряг.

За него ценен е товарът,

износен до последен дъх –

една пресвята, чиста вяра,

докоснала Заветен Връх.

Животни в този свят – мнозина.

Едва ли ще ги изброим.

Но на оселова гърбина

Кой влезе във Ерусалим?

Смирен и кротък, Кой понесе

греха на падналия свят?

Че Изворът ни Той до днес е

на Мир, Любов и Благодат.

Един осел. А в него – Сила

и Господ Бог да удържи.

Каква Любов го е родила

да носи всичко, що тежи?

Не се ли обещава Оня,

щом в Себе Си се е заклел,

че идва славата на коня

в смирението на осел?

Христос на кон ще се завърне

във облака свещен и бял,

и Сам осела ще прегърне,

че той с товара е вървял.

Ще го въздигне в небесата,

оттатък Портите в Сион,

където чак при сетнината,

оселът се превръща в кон.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ВЕЧНИЯТ МИ ПАСТИР!

Който ме прочита, нека да разбира…

Вечният ми Пастир – Жив е! Не умира!

Истинен и Верен води Си стадата

и при Него вечно бистра е водата.

В Царството Му има пасища зелени.

Там души се радват, с Вяра окрилени.

А Мирът роса е, чудно наваляла,

като светъл бисер, като Правда бяла.

Който ме прочита, нека да ликува!

Вечният ми Пастир праведен царува!

Като Слънце свети в Божията Слава

и блажен е всеки, който Го познава!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

КОЛКО СТРУВА?...

Колко струва умът на простака,

шантажиран от скрития грях - 

да превърне света на клоака

и мечтите човешки на страх?

Колко струва корона лъстива,

напоена от страстни лъжи,

щом със нейната власт нечестива

сто заплахи устата ръмжи?

Колко струват хвалби гръмогласни

за владетеля с поглед на шут?

Той дали до мъдрец ще порасне,

щом в делата е смахнат и луд?

Щом народи върти на верижка

с калигулова злоба и страст,

кой за изверг подобен въздишка

ще отрони в предсмъртния час?

Този свят от царе се натрови

с мрачни тайни и мръсни петна.

Те са днес враговете Христови -

тъмни порти за всяка злина.

И дори да не се е явявал

паднал ангел на белия свят,

носят тъкмо чертите на дявол

всеки властник и зъл психопат...

Само нищото - нищо купува!

Днес го има, но утре е тор...

И умът на простака си струва

планините от грях и позор.

Той с короната твърде ръждива

ще дочака присъда отвъд - 

там където в горкото отива

на безумците грешният път...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПОСЛЕДНИЯТ ВЕЗУВИЙ

Бучи Везувий, наедрява

сред облаци от серен дъх.

Клокочи кипналата лава

в недрата на планински връх.

В подножието на вулкана

тълпи, отдадени на грях,

не чуват страшната закана

и нямат от Твореца страх.

Въздигат златните телета

на своя мерзостен поклон,

и в шум и суета проклета

отдават слава на Мамон.

До тях – със копия железни

ликуват земни зверове,

и бяс от адовите бездни

за кървав сблъсък ги зове.

Навред из долината – плява,

събрана в снопове накуп.

Бучи Везувий, наедрява

над земния зловонен труп.

Бучи. И скоро ще изригне

със своя гняв немилостив.

И гибел злите ще постигне

в мига на яростния взрив.

Че днес, когато се протяга

ръка от Милост и Любов,

пребиват чистите с тояга

и хвърлят верните във ров.

Уви, за Правдата са слепи,

във плен на тъмен великан.

Поникват трън и алчен репей

в подножието на вулкан.

"Идете си от Мен, проклети!" –

ще чуят те от гневен Глас.

А всеки огън ще усети,

с присъда в сетния си час.

И запечатани от лава,

готова да ги вкамени,

ще спомнят земната си слава

със всичките си празни дни.

Но аз Те моля! Излекувай

о, Боже, грешните души!

Че гръмнеш ли, като Везувий,

не ще ги мракът утеши…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

УТЕХА ЗА АУТСАЙДЕРА

Недей скърби, когато безуспешен

останал си на този мрачен свят.

Престолът на успелия е грешен.

Цената му – противна като смрад.

Владеят само гърбави земята

със погледи към пръстния си рай.

След тежките поклони пред змията

завинаги са свити на кравай.

Глава към Бога никой не повдига

от земните богатства вцепенен,

и влачи си проклетата верига,

с която във духа си е пленен.

И кой е за оплакване тогава,

погледнат в сетнината си отвъд?

Тъй преходна е купената слава

с лукава съвест, пазена за съд.

Тъй властни са решетките, с които,

държи душите падналият княз,

че клетникът щастлив е на открито,

свободен от имот, пари и власт.

Да бъдеш аутсайдер просто значи,

че вече си от другата страна,

и нямаш във живота неудачи

от никакъв поклон пред Сатана.

Че князът дава, но отпосле взима…

Измамени – душите са му дял

в дълбока пропаст, всякога незрима

за онзи, който грешно е живял.

Че този свят обрича на прокуда

онези, над които не владей…

А другите – със примката на Юда

са жетва на върховния злодей.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЕДНА ЛЮБОВ НА ТРИДЕСЕТ И ТРИ!

С годините човекът остарява

и времето не върнал би назад.

Това, което минало остава,

не претърпява никакъв обрат.

Но моя дух във Вярата гори

с една Любов на тридесет и три.

Безспорно е, животът ще приключи

пред всичките човеци начертан.

Дошъл като красиво бликнал ручей

накрая ще се влее в океан.

И там дано Творецът го дари

с една Любов на тридесет и три.

Да бъдеш млад е преходна наслада

и тя за кратко радва сетива.

Но даже и стрелата скоро пада,

докоснала висока синева.

А би могла мечта да възцари

с една Любов на тридесет и три.

Възкръсва всяко семе, щом умира,

пожертвано във своя чернозем.

Пред тлението – Вечност то избира

със полъх от Небесния Едем.

Защото в него ще пресътвори

една Любов на тридесет и три.

Животът се явява пред човека,

подобно чудо с дух неопознат.

Три части свързват цялата пътека –

дете, младеж и старец белобрад.

Но само във едната Дух искри

като Любов на тридесет и три.

От всичките човеци на земята –

Един ни даде Бог – да заблести.

Понесъл Сам на всичките вината,

да ги изкупи, и да им прости.

И там, на Кръста, да ги покори

с една Любов на тридесет и три.

Тръгни след Него, Верен на Завета,

и Той ще ти посочи висини.

Със Него ще блестиш като комета,

а мракът ще се дръпва настрани.

Така накрая ще те озари

една Любов на тридесет и три.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

СЛОВО КЪМ КОРЕНА!

Не считай себе си за горен,

че има в горното беди.

До Корена Давидов – корен

и ти с душата си бъди!

Делата си извършвай скрито

и за хвалбите оглушей,

че всичко гордо е пробито

от меча на проклет злодей.

Недей помисля за корона,

когато духат ветрове.

Дървото си прекършва клона,

без Бог за мир да призове.

Помни, че вечната награда

не идва в преходния свят,

а в него за Исус се страда

и носи кръста с Благодат.

До сетния си дъх, човеко,

на Господ корен ти бъди.

И в тебе ще трепти довека

Духът на живите води.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ХЛЯБЪТ, ХВЪРЛЕН ПО ВОДАТА

"Хвърли хляба си по водата, защото

след много дни ще го намериш!"

(Еклесиаст 11:1)

Моят избор е верен и вечен.

На безбожник не казвам защо.

Хлябът, който е в огън изпечен,

няма вече да стане тесто.

Той съдбата без ропот приема –

за мнозина да бъде корав.

Всичко дал – да не бърза да взема,

даже в своя си дъх да е прав.

Миг утеха е дребният залък

за страдалец, треперещ от глад.

А пък дарът – нищожен и малък

по е щедър от целия свят.

И в живота си, бурен от лани,

търся тази печалба до днес –

моят къшей Христос да нахрани,

скрит в сърцето на клетник злочест.

Да откъсна от мен, и замина,

без да чакам от думите плод.

Ден след ден да ми станат година.

А годините цели – живот.

Нека сятото тук да не жъна,

че и аз съм по милост спасен.

До последна троха да потъна,

доизяден от гладни край мен.

Хлябът, хвърлен сега по водата,

някой ден ще е твърде висок,

в онзи Храм, сътворен в небесата,

за всевечната Слава на Бог.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЗАЛЕЗЪТ НА СВЕТА

Колко тъжно залязва светът

и в прогреса си тъмен загнива.

Не остана към бъдното път,

без скръбта на печал да избива.

Непрестанната алчност ръмжи,

покосена от люта прокоба.

А с измами и гнусни лъжи

грешен род изкопава си гроба.

Крехка тленност в хазартен залог,

а тестето – с човешки неволи.

Капиталът е земният бог

и тварта все пред него се моли.

Търси своя велик абсолют –

да царува на хълм вековечен

и да спре генетичния смут,

от Адамово време обречен.

Богове, сътворени от кал,

но готови за участ нетленна…

Властелин, император и крал

с апетити за частна вселена.

А земята под тях – като пещ

с дим и пепел греха им въздига.

И разтърсва се адът горещ,

че от грешници – място не стига.

Колко тъжно залязва светът,

като древна прочетена драма…

Злите днес се приготвят за Съд,

но издъхнат ли – горе ги няма.

И оттатък за тях не тъжи

нито ангел, ни праведник верен,

щом веригата страшно тежи

в онзи мрак, от катрана по-черен…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НЕВИДИМ НЕКА ДА ОСТАНА!

"Може ли слепец слепеца да води?

Не ще ли паднат и двамата в яма?"

(Лука 6:39)

Невидим нека да остана

с нищожна някаква следа.

Аз бях Заветната покана

от най-прекрасната Звезда.

Препънах в себе си мнозина,

че нямах земен ходатай.

И дявол челюсти раззина

със гняв да ме погълне май…

До днес със вяра оцеляла

превръщам себе си в слова.

И още е по чудо цяла

прошарената ми глава.

Че нея в злоба не пребиха,

тъй както Стефан зверове.

А той, дори в смъртта си тиха,

готов бе милост да зове.

Дано пребъда благодарен

с пелина тъжен и горчив.

Дори похулен и ударен,

но в моя Бог навеки жив.

Да нося страшната присъда,

каквато сам си пожелах.

От земните царе пропъден

и в паствата им – сиромах.

Творецът в мен пари не струва,

щом всичко свое подари.

На този свят не ще векува.

Не ще го слава озари.

За Кръста кандидати няма.

Пред Бог ще се явя самин.

И Той дано ме пусне Храма,

живот за който бях един.

Да ме почувства като рана,

която Сам е преживял…

Невидим нека да остана,

от слепи – стъпкан като кал.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ОТ ЛЮЛКАТА ДО ГРОБА

Износен в майчина утроба

човек се ражда на света,

и в път от люлката до гроба

напредва бавно с възрастта.

Познава ласки и прегръдки,

усеща бащин благослов,

от щастието пие глътки,

за нови всякога готов.

На зрелост радва се от сила

и здраве в младото сърце,

и сам превръща се в закрила

на крехко мъничко телце.

В съдбата весело свирука,

че тя е хоризонт без край,

и всяка бъдеща сполука

е със усещане за рай.

Веднъж достигнал до предела,

започва в скръб да се мори,

че възрастта му е отнела

искрата бурно да гори.

Косата бързо посивява

във своя заник осребрен,

и вече късно е за слава

в живот, от болки уморен.

А може чудо да се случи

във някой миг неотразим,

и сам човек да се поучи

от фарисея Никодим…

Във време мрачно и тревожно

със вяра жива във гърди,

разбрал бе той, че е възможно

и стар човек да се роди…

Износен в Божия утроба

светец се ражда на света,

да бори яростната злоба

със Силата на Любовта.

И в път – от Алфа до Омега,

с пробудени очи на пост,

да влезе разпнат във Ковчега

на оживелия Христос.

Това е Мъдростта велика,

която мога да ви дам –

сърцето на човек да вика,

но към Последния Адам.

Че земният живот е кратък,

а Вечният твори следа

във най-чудесния зачатък,

роден от Живата Вода.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

КАНА ГАЛИЛЕЙСКА

(или как да заживееш в Галатяни 2:20)

Когато в рокля, Свято изтъкана,
Невястата пристъпи към Христос,
спомни си, братко, сватбата във Кана
и най-благословения й Гост.

Във вино се превърна там водата,
та всеки от гостуващите пи.
А Господ, като Бог на чудесата,
сватбарите със чудо подкрепи.

Ще можеш ли и ти, с бокал в ръцете,
да кажеш на Небесния Жених:
"О, Господи! Кървя от враговете,
и болката Ти сам стократно пих!

Да нося с вяра кръстните Ти рани,
и да оставя Твоята следа,
не ще ли чудо Свято да остане
във Виното, родено от Вода?

Пред Кръста Ти смирен благоговея!
Кръвта Ти нека бъде моят плен!
С една съдбовна Кана в Галилея
животът ми на Теб е посветен.

Видял у мене всяка Своя рана,
слугата от Завета Си спомни,
когато в рокля, Свято изтъкана,
Невястата пред Теб се поклони!"

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НЕБЕТО СЕ ДОКОСВА СЪС РЪКА

Дълбоки думи днес ще изрека

и който ги прочита – да разбира.

Небето се докосва със ръка,

и пак с ръка човекът Бог намира.

Ръката гали, носи и твори.

Ръката към удавник се протяга.

Ръката огнен зов ще разгори

и от неволи няма да избяга.

Ръката щедро дава и блести,

когато към бедняк е милостива.

Ръката и пирон ще приюти,

дори кръвта до смърт да се пролива.

Ръката меси дъхавия хляб

или пък проси дребното петаче.

Сълзите трие, някой щом е слаб

и мъката си иска да изплаче.

Ръката е убежище за дар.

На всяка саможертва – огледало.

Присвие ли се в шепа, е олтар.

Протегната – спасение е цяло.

И нека да пребъде все така –

за Волята на Господ вдъхновена!

Ръката… Благодатната ръка!

Любов творяща,

и с Любов родена…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ВЕЧНИЯТ МИ ДАР!

От този свят съм се откъснал.

Не гледам в земен календар.

За мене Господ е възкръснал

да бъде Вечният ми Дар…

И нямам във сърцето дата,

а само обич и поклон,

че Той ми даде Свободата

и Светлината на Сион.

Със Него времето в живота

събра се във единствен Ден –

Лъчи от Кръста на Голгота,

където в Бога съм роден.

Получих Силата Заветна

с която Той ме зареди

и Благостта Му дълголетна

изпълни моите гърди.

А даже и до старост късна

в надежда ще трептя спасен,

че щом за мен Исус възкръсна

и аз съм в Него възкресен.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ДОТУК, ДУБАЙ!

Дотук с парите ти, Дубай!

Въздигнат Вавилон над пясък!

Настъпва жалкият ти край,

напук на златния ти блясък!

Сред твоя задух най-горещ

не ще провиди никой Рая

да би във огнената пещ

потърсил свежест и омая...

Дотук с комфорта ти, Дубай!

Не те спасява климатикът!

Камила в сухо ще изтрай,

но как ще издържи мръсникът?

При тебе той изпра пари!

Живя сред лукс и скъпи вещи!

За бог помисли се дори

на кула в дюните горещи...

Дотук с разкоша ти, Дубай!

Пресъхват белите фонтани!

Ще чуваш тъжното "Гуд бай!"

докато никой не остане.

И в теб чедата на Агар

с най-скъпите автомобили,

ще спомнят тежкия загар,

отново яздещи камили...

Дотук с лъжата ти, Дубай,

че Рай с пари се сътворява,

а принцовете с лъвски пай

довека ще царуват в слава...

Петролът ще издъхне в срок,

а с него - земната награда,

и само Верните на Бог

ще бъдат в Милост и Пощада...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПОГРЕШНА ЖАЖДА

Жадува зло светът безбожен.

От гърлото му мъст хрипти.

Като Каин заточва ножа,

та братска кръв да зашурти.

Пръстта във гроба да се свлича.

Ковчегът в злоба да дими.

А грешната душа да тича

към страшни адови тъми.

С каква ли правда е заквасен

родът на тези зверове,

да тръгват в пътя си опасен,

когато змей ги призове?

За Кръста да останат слепи.

Да хулят Праведната Кръв,

дори на две да се разцепи

земята с тъмната им стръв…

Присъда тежка и незрима

над всички бесове виси.

Тварта, каквото може – взима,

но няма как да се спаси.

Такъв, за жалост, ще е краят

на гордия безбожен свят,

щом злите никак не ридаят

за Бог, Небе и Благодат.

Жадуват кръв. Уви, погрешна…

От правдата им вълк ръмжи.

И в сетнината безутешна

ще помнят своите лъжи…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НЕБЕСНАТА ТРЪБА

Тръба Небесна аз дочух

в години, вече отлетели.

"Превръщай думите Ми в Дух,

че от пръстта са потъмнели.

Светът ще ти се разяри

и злобата му ще прелива,

че с Меч прободена дори

пръстта не ще да си отива…"

Прескръбна младост преживях

с безбройните човешки хули.

Престъпник за мнозина бях,

и лед, готов да ги хързули.

Обръгнах сам от ветрове,

раздухани от зло, в омраза.

Творец, решил да прикове

на Кръста силата на аз-а.

Бях бито куче за едни

и заекът гърмян – за други.

А всичките ми синини

медали бяха… За заслуги!

Остана пълната торба,

със книги, вдъхнати до блясък.

И Пътят от една борба

в двубой на Канарата с пясък.

Преборих ли пръстта? Уви!

Във враговете ми остана…

А в мене, все така, кърви

последната Голготска рана.

И още дух лукав чете,

готов да съди и убива.

Пръстта остава, и не ще

от Словото да си отива.

Крепи пространния си път

и пази портата широка –

за всяка неумряла плът,

родила вяра слепоока.

Тръбата стана част от мен.

Прибежище за гнет и слава.

И Дарът ми, от Дух роден,

на Господ кръстно се надява.

Небесните – да утвърди.

Във Верните – да се огледа.

Че с Дух оставих им следи,

и в Слово – дадох им Победа.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ВЯРА, ВЕЧЕ ОЗАРЕНА

Избрах си несменяем кмет

на Град със улици от злато.

Там Той е чуден Слънцесвет

и с Него има Вечно лято.

Там няма такси за вода,

дори и кофи за боклуци.

Блаженство, мир и свобода

се сливат със небесни звуци.

Там липсват бирник и пъдар

и къщите са без огради.

Животът е прекрасен дар,

а хората остават млади.

Тече сред мрамора река

кристално бистра. Като песен.

Любов да пиеш. Ей така!

Над чудните води надвесен.

Дърво прекрасно ражда Плод.

С листа народи изцелява.

Цъфти и процъфтява род

в една неизразима Слава.

Избрах си кмет. И нямам друг.

С лъжи не мога да живея.

И даже да съм още тук –

в Небето дишам и копнея.

А изборът необходим

е вяра, вече озарена –

от онзи Свят Ерусалим,

светлик над цялата Вселена.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПОМНИ, ЧЕ КАМЪКЪТ ТЕЖИ!

"Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър,

и на тая канара ще съградя Моята църква;

и портите на ада няма да й надделеят…"

(Матей 16:18)

Недей се радва, щом е лесно!

Не хващай вяра на лъжи!

Последвал битие небесно –

помни, че камъкът тежи.

Не го събарят урагани.

По стръмното не хваща прах.

Дори когато поруган е –

не трепва в ужас или страх.

Над него Мечът с плам изсича

свещени думи, Свят Завет –

до смърт Небето да обича,

било във радост или гнет.

Да следва вярността. Че с нея,

надмогнал всяка земна лъст,

един рибар от Галилея

бе Петър – призован на Кръст.

А Храмът Свят над синевата,

Христос от камъни гради.

И щом четеш на Бог словата –

Небесен камък Му бъди.

Че пръст в пръстта ще се зарови

докрай да се опропасти,

но няма в бъднините нови

пред Господ в Слава да блести.

Недей се радва, щом е леко,

но верен – с вяра продължи!

До сетния си дъх, човеко,

помни, че камъкът тежи!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТОРБИЧКАТА НА ВЯРАТА

Моя скромна и вехта торбичко,

пълна с толкова чист благослов!

Как до днес ти ми стигна за всичко

под Небесния светъл покров?

В теб събирах любови горещи,

братски думи във жертвени дни.

А неволята с острите клещи

се отдръпваше някак встрани.

Изтъкана от огнена вяра,

ти, торбичко, ми беше Завет.

Дар дарявах. И пълнех те с дара

на следовника щедър и клет.

С двете лепти от бедна вдовица

или с принос към Мелхиседек –

ти ми стана сияйна звездица

в този страшен и пагубен век.

Да те нося на своето рамо,

а солта вътре в теб да тежи…

Колко жертви, родени от пламък,

на Христос всеки верен дължи?

Още няколко стъпки до края

и на своя Отец ще те дам,

без да мога дори да узная

как те носеше пръв Авраам.

Но ми стига, че чиста и свята,

ти, торбичко, остана за мен.

И във всичките дни на земята

аз дарявах… И сам бях дарен!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СПАСЕНИЕ ОТ КАНАРА

Привлечен с Дух от Светлината

не мога пътя си да спра.

Високо горе, в планината,

Христос е моя Канара.

А тази планина е Свята,

че в Слово над света тежи,

и който носи я в душата,

товарът й ще удържи.

На Господ думите свещени

увличат светлия ми блян.

Нозете тръпнат, уморени,

до Яков, Петър и Йоан.

Пристига облакът от Слава.

Исус от Правдата блести.

А сам Отец ми повелява:

"До Моя Син бъди и ти!

И нека Канарата бяла

у твоя дух да се всели.

Да имаш Силата Ми цяла

и да владееш над скали…"

Притихнал, с вяра коленича.

Смирен и от света отнет.

А Господ Свято ме обрича

във слънчевия Си Завет.

От всеки избор на земята,

най-свят душата ми избра –

да имам горе, в планината,

Спасение от Канара…

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ГРЕХЪТ НА ИСАВ

Безумният с паница леща

греха повтаря на Исав

и злото никак не усеща,

но смята себе си за прав.

От Господ явно се отрича

и иска земния си дял –

на сит търговец да прилича,

доволен и забогатял.

Да вдигне с мраморни колони

достойния за завист дом,

и от църковните амвони

духа да пръска на Едом.

Една тъй евтина заблуда –

да продаде невинна Кръв

и сред потомците на Юда

да бъде сам предател пръв.

Пръстта доволна ще го хвали,

плътта не ще му устои,

но винаги във пълни зали

пари от дискос ще брои.

И лещата не ще се свърши.

Сърца-паници колко щеш…

Събира се трупът от мърши

и мерзост трупа се от леш.

Въздиша вярата на Яков

и светлият Ветил скърби,

а адът, паст отворил, чака

опустошените съдби.

За вечност – суха и гореща,

подклаждана от Божий гняв,

безумният с паница леща

греха повтаря на Исав…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ИСТОРИЯ С КАМЪНИ

От крепостния зид на Ерихон

два камъка откъснаха се цели

и тръгнаха по стръмния наклон

да търсят Бог в небесните предели.

Пълзяха те нагоре в студ и пек.

Усещаха как тленното ги дърпа.

Но в битката със стария човек

не искаха да вдигнат бяла кърпа.

Пътеката им скоро се стесни

и погнаха ги яростните бури.

А в стигнатите вече висини

се виждаха Христовите контури.

Една Скала с неземна светлина,

и в Нея процеп… Камъче да мине!

Пътеката – превърната в стена,

а изборът пред пътника – един е…

"О, Господи! Духа ни приеми!" –

се чу от двата камъка тогава –

"С ръцете Си при Тебе ни вземи!

Да бъдем Храм за Вечната Ти Слава!"

А там, от небесата, ангел Свят,

над камъните блесна с чук в ръката.

"Не се отдръпва верният назад,

когато е застанал пред Скалата!

Но аз ще ви очистя – къс по къс.

Да стане всеки камъче на Вяра.

Че в жилките ви има много пръст,

и гордост, и надменност, и поквара.

Какво решихте? Няма път напред,

преди над вас да бих стоварил чука!

Че Вярата на Господ е Завет!

И вие затова сега сте тука…"

От ангелските думи тъжен стон

във камъните като трус премина.

"О, нека се завърнем в Ерихон,

че този дух съсипал е мнозина!

С достойнството ни той се поруга,

и иска святостта да ни отнеме!

Усетихме го! Дявол със рога,

готов да ни опустоши без време!"

Търкулнаха се камъните в тръс,

надолу, към света на тъмнината,

и от всесилна Ерихонска лъст

отново се зазидаха в стената…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КРАСОТАТА СВЕТА ЩЕ СПАСИ

Красотата света ще спаси
и щастлива ще бъде земята.
От Небето възторг ще роси
в седемцветния лик на дъгата.

Ще рисува Творецът лица,
като ангели, нежно-прекрасни,
и във всички човешки сърца
вечен, Огънят, няма да гасне.

Всеки плод ще е сладко узрял.
Всеки стрък ще напомня за Рая.
И Животът – възвишено бял –
ще е само начало, без края…

Ще е Царство на светли лъчи,
слънчев блясък и лунна соната.
Младенецът, отворил очи,
ще сияе красив в пелената.

И светът ще е чуден атлас
с претворени картини небесни,
а копнежът в човешкия глас
ще прелива от псалми и песни.

Ще ни радва велик благослов –
Свята Вечност в безкрайна Вселена,
щом се ражда в Завета Христов
красотата, от Бог сътворена…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

ПРЕВЪРНАЛ КРЪСТА СИ В КРИЛА

Не искай някой друг да носи

скръбта на личния ти кръст,

дори с крака да стъпваш боси

по грубата студена пръст.

Дори от клевети и хули

духа си да усещаш клет,

а вятърът по твойте скули

сълзите да обръща в лед.

Да срещаш малодушни Юди,

и съдници като Пилат.

А всеки цар да те прокуди

в бунището на този свят.

Усетил тръните и бича,

с Мира Христов да устоиш.

А Бог чрез тебе да обича,

и ти чрез Него да гориш.

Такъв е изпитът на вяра,

с една присъда зареден.

Понесъл на Христос товара,

да бъдеш Негов всеки ден.

И чак оттатък, след Голгота,

да чуеш: „Свърши се! Ела!

И влез завинаги в Живота,

превърнал кръста си в крила!“

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КАЖИ ИМ, ОТЧЕ АВРААМЕ!

Кажи им, отче Аврааме,

на всички в този грешен свят,

че Словото на Бога – Храм е.

И там човекът е богат.

Кажи им, отче Аврааме,

за Хълма с Божия Овен,

че истинския смисъл – там е,

да бъдеш с вяра потвърден.

Кажи им, отче Аврааме,

за Лазар, който утеши,

че днес се люшкат от измами

безчестни в пътя си души.

Кажи им, отче Аврааме,

на хората с пари безчет,

че злият в пъкъла – на плам е,

щом приживе е лъхал лед.

Кажи им, отче Аврааме,

дори за бездната отвъд,

че тя е като черна яма,

събрала грешните за съд.

Човек пред съвестта си – сам е,

и Богу дъх и дух дължи…

Кажи им, отче Аврааме!

Завета Свят им покажи!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

НЕБЕСЕН МОЙ ЕРУСАЛИМ!

Градът жадуван в небесата

на Хълма Вечен и любим,

един е той с Основа Свята –

Небесният Ерусалим.

Във него Верният открива

за своята душа покой,

че пристан и надежда жива

завинаги е само той.

Велика Правда там векува.

Дървото на Живот цъфти.

А Славният му Цар царува

и Светлината Му блести.

Не искам на земята име,

покрито с лаврови листа,

но твой да съм, Ерусалиме,

когато срещна Вечността.

При тебе аз да се завърна,

дори прескръбно уморен,

и моя Господ сам да зърна

в подножието Му смирен.

Във теб съм влюбен, без остатък,

с копнеж и зов неизразим,

Наградо чудна за оттатък –

Небесен мой Ерусалим…

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе) 

А УТРЕ ЩЕ Е ВЕЧЕ КЪСНО...

А утре ще е вече късно -

за плач, за прошка, за обрат...

Във време силно земетръсно

земята се превръща в ад -

могъщ и силен да поглъща

и всичко пръстно да троши,

че даже укрепена къща

от трусовете се руши.

Народи, счепкани до гуша.

В омраза кипнала - вулкан.

И всички смазани с ботуша

на зъл невидим великан.

Преди във бездната дълбока

да бъде вързан и проклет,

света разкъсва той... до кокал

със своя конник смъртно-блед.

И кой тогава ще успее

да би останал невредим,

когато злото се посее

от гъба с термоядрен дим?

Влечуго, по природа мръсно,

завлича днес към своя ад.

А утре ще е вече късно -

за плач, за прошка, за обрат...

От Господ потърси защита

и още днес Го призови,

защото времето отлита,

но Той не спира да кърви...

С Кръвта Си в миг да те очисти!

Духа ти в Святост да спаси!

Преди светът да се прелисти

и в мрака да се ужаси...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДА НИ ИМА…

(Утеха за Верните в Христа)

Когато вече няма да ни има,

прегърнати от Бог на небеса,

ще дойде на света неумолима

зловещата със дългата коса.

Тя грешните със ужас ще подгони

в поклон към своя тъмен господар.

И всичките престоли и корони

ще бъдат тор пред нейния олтар.

Безсилна – съвестта ще се прекърши,

под огъня на тежката дамга.

Поклонници, превърнати на мърши,

ще славят най-проклетите рога.

Задръстен от отровните си хули,

вулкан от ада с ярост ще свисти,

а с прилепи и гнусни тарантули

сина си Сатана ще възвести.

И черен мор, от тление по-страшен,

в смола ще овъргаля грешен род,

че той е бил пред Господа всегдашен

най-подъл враг на Вечния Живот.

Пробождал е ръцете благодатни.

С трънлив венец измъчвал е Христа.

До тези дни – от ужас безвъзвратни,

когато хулят Бог със зли уста.

Ще бъде смърт, от плът непобедима,

на демони в човешки телеса,

защото Злото жетвата си взима

под Божиите вечни небеса.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

КОГАТО ИЗВОР НЕ БЪЛБУКА

Една тревога ме пронизва

и скръб в сърцето ми таи.

Какво се случва с вечен извор,

щом няма кой да напои?

Дали самотен ще пресъхне –

на сушата да бъде знак,

или Творецът ще въздъхне,

та с милост да го върне пак?

Колцина Правдата лелеят,

молитвени за чист поток

и утолени да възпеят

благата на Добрия Бог?

Да гледат висината синя

и Святата Река в Едем,

дори светът да е пустиня,

от злото опустял съвсем.

Когато извор не бълбука

водата следва свой закон –

през тайна за света пролука

намира пътя към Сион.

Небесният Отец я връща

пред погледа Му да тече –

и в своя ход – единосъща –

Светиите да привлече.

А долу огнената суша

бунтовният да умори,

щом Бог не иска да послуша

и в жаждата да се смири…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ВСИЧКО ВЯРАТА СИ СТРУВА

Видях красиви небеса.

Видях води, кристално сини.

Видях невинната роса

в отрупани от плод градини.

Видях високите звезди.

Видях отлитащото време.

Видях дълбоките бразди,

в които се засява семе.

Видях премъдър светлопис.

Видях и древност несломена.

Видях в невидимата вис

копнеж от цялата Вселена.

Видях с пробудени очи

предела чуден на земята,

и няма как да премълчи

духът ми Истината Свята.

Онази Правда, че до днес

сърцата ни остават слепи,

дори да ни спохожда Вест

на Бога в пламналите шепи.

Той Себе Си ни подари!

Дано това човекът види!

Животът – нов ще се твори,

а старият ще си отиде…

И свят с безбройни чудеса

със Него в космоса ще плува!

Не мога да го понеса,

но всичко вярата си струва…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЖИВЕЯ СИ ТЪГАТА!

Тъгата си до днес живея

и свикнах с нея – нощ и ден,

че тя ми става одисея

във свят, от бесове студен.

И уж сърцето ми се взира

в тълпи да види моя кръст,

но винаги сред тях намира

високи планини от пръст.

Не бих могъл с ръце да ровя,

та бисер да открия Свят.

Ума си мигом ще отровя

от всичката световна смрад.

От страсти, крепости и ями…

От правди с тъмна сетнина…

Поклон на рицари и дами

пред злия трон на сатана.

Тъгата – болка нетърпима –

ще нося. Нека ме гори!

Един живот човекът има –

на Господ да го подари…

Било разтеглен или кратък –

за клетника е верен път.

Ще дойде радостта – оттатък…

Ще има щастие отвъд!

Дали възкръснал сред мъртвило

или сред живите умрял –

аз търся светлото си било

и страдам вечния си дял…

До днес живея си тъгата

и с моя кръст се примирих,

че там, отгоре, над дъгата,

е Смисълът, че се родих…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ДЪЛЖИМОТО НА БОГ

Не искам в скръб да се терзая

защо светът е подивял.

Сърцето ми бленува Рая

и горния от Бога дял.

В мира на химни извисени

да гледам ангели с крила

и чистите души, спасени

от всички земни теглила.

Чрезмерно тежка е цената

за този най-прекрасен миг.

От сблъсъка със тъмнината

в човека тлее мъченик.

Трънлива – всяка съпротива

венец му сплита… Да кърви…

Горчиви чаши да изпива,

когато след Христос върви.

И краят – все да се отлага.

И пътят – все да е с беди.

А остра болката да стяга

изнемощелите гърди.

Навярно Господ ме прочита

от Своя Свят Небесен свод,

и иска мене да опита

във Собствения Си Живот.

И чак когато всеки атом

у мен с Духа Си покори,

просторът чист и необятен

със радост Той да ми дари.

Душата си не ще терзая

във свят на диви зверове.

Все някога ще видя края,

когато лъч ме призове.

И литнал в бъдното, оттатък,

това ще проумея сам:

Един живот е твърде кратък

дължимото на Бог да дам…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СЪХРАНИ НИ ХРИСТЕ, СЪХРАНИ!

(Молитва на Верните)

Като ято, от Зло непревзето,

или крепост в усилните дни,

до последния Миг под Небето

съхрани ни Христе, съхрани!

В този свят, потъмнял и безбожен,

още нека Любов ни крепи.

Само с нея следовникът може

всяка болка докрай да търпи.

В битието гъмжи от причини,

но Причината Ти Си една,

щом от чашата скръб загорчи ни

пак от нас да блести Светлина.

В тиха прошка и лека забрава,

в светла песен и чудна мечта,

да Те виждаме в Божия Слава

като най-съкровена Врата.

Щом нагоре Духът Ти ни вдига

и сме Твоите Живи Слова –

тази Вяра напълно ни стига…

Ти във нея Си всичко това!

И Светилникът Свят на Завета,

и Небесният бляскав Олтар –

Ти Си нашата радост пресвета

и от Бога лъчистият Дар…

Коленичим пред Тебе, и ето –

в нас Давидова Арфа звъни!

До последния Миг под Небето

съхрани ни, Христе, съхрани!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ИДЕ СКОРО СЪДИЯТА…

Светът за Господ е забравил,

превзет от тъмен властелин.

Не помни праведния Авел,

но хвали злобния Каин.

Реки от кърви аленеят

сред гробища околовръст.

А шепне в лудите злодеят

желания за още мъст.

За още взривове, пожари

и трупове на планини.

Да бърза злият, да удари,

да стреля без да се свени.

Живот, зачеркнат като грешка,

и равен на един куршум.

Къде ти тук съдба човешка

по дългия житейски друм?

Дали зъбът или окото

на Правдата ще върнат дан,

когато трупа се горкото,

подобно лава от вулкан?

О, свят на гибел и омраза,

потънал до самия ад!

Ти сам с отрова се наказа,

отхвърлил Бог и Благодат.

Че днес, когато брат със брата,

кървят с простреляни тела,

отново палиш им враждата

с ракети, с бомби, с пушкала…

Не искам хич да те оплача,

че ти си Рим във руини.

Проклет Нерон ти е палачът –

грехът на твоите вини.

Но иде скоро Съдията,

подобно бляскав гръм отвъд,

на тебе да даде разплата

в Гнева на Страшния Си Съд.

(Възходът на падението)

Ясен Ведрин

ИЗБОР МЕЖДУ ЛЪВОВЕ

Избрах си вяра в светъл лъв.

И нека тъмният рикае.

Спасен под праведната Кръв –

това е Смисълът… Това е!

Във свят, от зло освирепял,

не искам блатото на скота,

но Бог да ми отсъди дял,

платен на Кръста на Голгота.

Не вярвам в земните лъжи

за постове и политики,

че всички злият ги държи

като изсъхнали тръстики.

Напусто в клетвени слова

рисуват розови миражи.

"Човекът е като трева…" –

едва ли някой ще им каже.

Във всеки век и всеки род

трагедия една и съща –

души, родени под хомот,

които мракът в зло обгръща.

Един и същи сив калъп

на мисъл, нужда и тревога –

обръща скотът своя гръб

да би останал скрит за Бога.

Към ада да се втурне пръв,

без даже в миг да се покае,

и в челюсти на тъмен лъв

оттатък чак да възридае.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

МОЯТ СЪН

Съдбата ми се случи като сън.

И като миг животът ми премина.

Но някога, след тялото, отвън

ще видя сам реалната картина.

И знам, че вече няма да боли

сърцето от привременната клада.

А мъката от острите стрели

ще се смени с утеха и наслада.

На Вечен Дух заветните слова

износих като вол със тежка впряга.

И днес не питам сън ли бе това

усилие душата ми да стяга.

Реалното е някъде отвъд,

а тук съм със затворени клепачи.

И чак когато свърши моят път,

ще разбера делът ми колко значи.

Провиждам в необята къс небе,

където от съня да си почина,

че колкото и тежко да ми бе,

доведох до Спасителя малцина.

И нека те ми бъдат Свят залог

във свят, където свестните са луди,

че в този сън най-буден беше Бог,

и Той за Своя Рай ще ме събуди.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ОБРАТЕН ЗАВОЙ

"…но Аз се молих за тебе, да не ослабне 

твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, 

утвърди братята си…"

(Лука 22:32)

Ако денем те плаши демоничния вой –

направи, мили братко, обратен завой.

И ще видиш зад тебе две Небесни ръце

на чудесния Господ със любящо Сърце.

Ако страх те измъчва или нямаш покой,

направи, мили братко, обратен завой.

И мирът ти ще бъде в радостта от лъчи,

а светът няма никак твоя дух да вгорчи.

Ако грях те залива като страшен порой,

направи, мили братко, обратен завой.

И ще видиш пред Кръста как от прошка една

мигом горе политаш, озарен в Светлина.

Даже с мръсният дявол да застанеш в двубой,

направи, мили братко, обратен завой.

И ще видиш как Господ с двуострия Меч,

прави Злото да бяга и препуска далеч.

Тази мъдрост от свише в своя ум положи.

С нея Бог ти помага! С нея Той те държи!

С чиста вяра в гърдите този зов проумей!

Към Христос обърни се! И обърнат – живей!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СВЕЩЕН ТОВАР

Свещен товар животът ми изстрада

и труден моят път ще продължи.

А гледайки духовната грамада

дори не питам колко ми тежи.

Не съм Атлас, да нося с рамената

едно Небе от Милост и Любов,

но стига ми, че блика Светлината

от книга или кратък стихослов.

Духът на Бог е скритата вселена,

в която Слово ражда канари.

Но трябва Му душата, посветена,

до сетен дъх заветна да гори.

Пред ледения вятър да не спира

и в мрака със светилник да блести.

А в раните си смисъл да намира,

когато злият идва да мъсти.

Невидимото – кой и как ще може

да види във съдбата ми, не знам…

Но иска ми се ти, Всевишни Боже,

очите слепи да отвориш сам.

Че камък, който камъни износи,

дори до нечовешкия предел,

не са му нужни никакви въпроси

защо и как товарът Ти е взел.

За всичко от Небето има Сила

един новозаветен назирей.

Не ще го спре лукавата Далила,

изпратена от тъмния злодей.

Свещен товар животът ми изстрада.

Оттатък ще олекне. Като в сън.

С онази най-жадувана награда,

че бях Христов… И винаги ще съм!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

КЪМ БОГ ОТЕЦ!

Прибежище Си мое, Свято,

и Храм на живите води!

А аз съм Вечно Твой, когато

Синът Ти в мене се роди!

И в Твоята Любов раздаден

Той сам докосва и блести,

та Дар изящен и изряден

пред Твоя Трон да възвести.

С каквато безпределна Воля

Ти движиш светлите звезди,

с такава – много Ти се моля –

в Духа Си Верните води.

Христос в душите им да свети

сред непрогледната тъма,

преди, подобни на комети,

да си пристигнат у Дома…

С такива думи Те заричам

и хвърлям котва – там отвъд,

където Вечното пресича

за Теб изминатият път…

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ДА БЪДЕШ ВЕЧНИЯТ МИ ДЯЛ!

Дали на Стадо Си Овчар

или на пръчките Лозата,

Ти, Господи, Си моят Цар

Един Единствен на земята.

Дали Си Хляб, от Бога Свят,

или изгрялата Зорница,

със Теб оставам вечно млад

и имам порива на птица.

Дали Си Вечна Канара

или Светилник на Олтара,

аз няма друг да избера,

но Тебе ще последвам с Вяра.

Дали Си Истинският Храм

или на Сватбата Агнеца,

оставаш моят чуден Плам

и Връх Заветен за светеца.

Дали Си Верен Съдия

или Давидовият Корен,

със Теб от древната змия

довека ще съм непреборен.

Дали Си Светлият Жених,

или Вратата, в Дух стеснена,

със Виното Ти се опих,

и в Теб душата е блажена.

Дали Си Камък от Сион

или Си Алфа и Омега,

в сърцето сторих Ти поклон

и Твой ще бъда във Ковчега.

Отец у Тебе е събрал

в едно Небето и земята!

Да бъдеш Вечният ми Дял

и всичката ми Обич Свята!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ОТВОРИШ ЛИ ЕДНА ВРАТА…

Дочувам глас на странник клет,

до мен решил да се допита:

"Ах, много моля за съвет,

че нося смут в душата свита.

Не виждам смисъл да съм жив

и мрак в очите ми напира,

че аз съм по природа крив,

а кривият – боклук умира.

Какво да сторя, ми кажи?

Къде живота си да скрия,

щом всички думи са лъжи

в една и съща орисия?"

Въпроси… Вятърът свисти

в отворена врата погрешна.

И няма как да опрости

Исус душата безутешна.

Но аз, към клетника пред мен,

решавам думи да му кажа,

а той ме гледа натъжен,

приседнал кротко на паважа.

"Попитай тихо Мъдростта,

готова да ти проговори:

Отвориш ли една врата

и… другата ще се затвори.

Отдавна Някой вън стои

и вярата ти още чака.

От Него Светлина струи,

която ще изгони мрака.

Той хлопа тихо. Като в сън.

И с тебе да вечеря иска.

Недей да Го държиш отвън

и даваш Зло да те потиска.

Че Той мнозина е спасил.

И тебе ще спаси довека.

А все едно какъв си бил,

щом тръгнеш в Святата пътека.

Живот невиждан, неживян,

с Небесна Кръв у теб ще блика.

Вратата отвори Му. С блян.

Че тя е Мир за мъченика…"

Протърква странникът очи.

Отваря сам Вратата бяла.

И всред Небесните лъчи

душата му е просияла.

А с трясък другата врата

затръшва се към тъмнината.

И тръгва да крещи в нощта

отново смачкан Сатаната…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СЛЕД ЗАТВОРЕНАТА ВРАТА

Вратата в кратък миг ще се затвори,

а страницата Дух ще прочете.

И светлите души ще литнат горе,

където най-блажени ще са те.

А в грешната земя, опустошена,

потопът всяка чест ще съкруши.

И древната змия, от Бог смутена,

света от Светлината ще лиши.

Облъхнати от мерзост и поквара

влечугите в пръстта ще търсят храм.

И влезли под венчилото на звяра,

ще кажат "да" на тъмния Адам.

Звездите ще помръкнат. Като в яма.

Луната ще потули лепкав мрак.

И Кръстният Спасител ще Го няма,

застанал пред спасителния праг.

А някъде, от светъл свой прозорец,

един пророк щастлив ще промълви:

"Смирените въздигна, Боже, горе,

а гордите в капан ги улови!

Света наказа с праведна тояга.

С презрение царете унижи.

А Верните дари с усмивка блага

и с Вечност Твоят Род ще продължи.

Повярваха словата Ти малцина.

Но аз за тях на Теб благодаря.

Защото от година на година

слугата Ти чрез тях се разгоря.

И ето ги – в прегръдката Ти Свята –

принесли с вяра своите души,

че в кратък миг затвори се Вратата,

а долу няма кой да утеши…"

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПРЕМЪДЪР УРОК

Нека води се човекът от премъдрия урок –

извървяната пътека води винаги при Бог.

И в река необратима бързо времето тече,

даже цял живот да има между старец и момче.

Как обличал си душата – чак отвъд ще разбереш.

Чистият висон е Святост. Мръсната съблазън – леш.

Кръстът – Образ вековечен. Сребърникът – тъмен ров.

Който както е облечен – адов е, или Христов…

И на този свят си струва Злото да се претърпи.

Даже злият да царува, щом лъжата го крепи.

Съд душите ще разделя към различни светове.

Във Небесното – постеля, в дълбините – зверове…

Днес човекът сам се учи между мрак и светлина,

че за вечната му участ Някой е платил цена.

И оттатък нищо никой няма как да заплати.

А отсам Голгота вика, грешния да опрости…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

СВИТА ВСЕЛЕНА

В една земя, опустошена

от злоба, червеи и тлен,

присви се моята вселена

до Бог, в сърцето ми вселен.

И погледът ми, уж далечен,

навън не иска да кръжи,

където грешникът обречен

погива в своите лъжи.

Поклонът, храмът и олтарът

стоят дълбоко в моя дух.

И няма да ме сплаши звярът,

за него щом оставам глух.

С един Месия на вечеря,

и лъч за новата зора,

не искам друго да намеря,

ни друг живот да избера.

Отдавна Портата е свита

и Пътят – до игла стеснен.

Светът за Правдата не пита,

от тъмни страсти подлуден.

Беснеят слепите водачи,

събрали плътските вълни.

И гарван над душите грачи,

та в ямата да ги плени.

Пръстта към пъкъла привлича.

Ръждясва златото до прах.

Безумният с вериги тича

да върши тайния си грях.

Заветът плаче и въздиша.

Небето мрачно се гневи.

А клетникът си търси ниша,

та светъл лъч да улови.

В една земя, опустошена,

от злоба, червеи и тлен,

да свие своята вселена

до Бог, в сърцето му вселен…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЕЛА, ЛЮБОВ ОТ ВИСИНАТА!

В една трагична въртележка

светът безумен се върти.

Не ще природата човешка

към Святото да полети.

Снаряди, бомби и ракети

рисуват черен некролог.

А под фуражките проклети

прилича дяволът на бог.

Надъхан – братът брат убива.

Прекършва злобата съдби.

И газ в морето се излива

от вече гръмнати тръби.

Надига вой вълчица бясна,

откърмила Ромул и Рем.

А от апатия, безгласна,

умира Правдата съвсем.

Плячкосана от зли тирани,

с огньове в нощните тъми,

земята с тежките си рани

предсмъртна тлее и дими.

И иска й се някак, Боже,

да смачкаш Злото, страховит,

че само с Теб животът може

завинаги да е честит.

Ела, Любов от висината!

Небето с блясък озари,

та злият род на Сатаната

от Меча Ти да изгори.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

СКРИТ В ДУХА НА ИСТИННИЯ БОГ

Аз нямам съвест втора употреба,

закупена изгодно от битак.

За мен светът отдавна е погребан

в пръстта на съблазняващия мрак.

И вяра нямам, блазнена с монети

от някой най-проклет Синедрион.

Едно перо си имам, за да свети

високо над подкупния амвон.

Врагът издига евтини декори

и ползва лицемерен реквизит,

но никога не тръгва да се бори

със Верния, облечен от гранит.

Добра причина ми е самотата.

Лиши ме Бог от шумните тълпи.

Любов ли имам - нека да е Свята!

И Кръст духът ми нека претърпи.

Това, което пръстният печели,

в Небето се изгубва като дим.

Какво сте дали, не какво сте взели, 

е смисълът, на Вечния дължим...

Съкровището утре неизбежно

за себе си сърцето ще плени -

или в Небе сияйно и безбрежно,

или сред твърде мрачни дълбини.

Едва тогава... Да! Едва тогава

ще спомнят злите острия пророк,

лишен от ръкопляскане и слава,

но скрит в Духа на Истинния Бог...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

КОГАТО ГОСПОД СЛОВОТО ПРОЧИТА

Когато Господ Словото прочита,

което за безбожните е дал,

голяма скръб живота им връхлита

без никакво съчувствие и жал.

Каквото трябва просто ще се случи,

видяно от Небесните очи,

(и нека в него Верният се учи,

а после най-смирен да замълчи...)

Светът е като топка от лавина.

Търкаля се. Набира страшен ръст.

Към ада запокитват го мнозина -

противници на Бог, Завет и Кръст.

И няма как на Злото времената

да станат благотворни и добри.

По-скоро - всеки ще плати цената

за онзи, в който иска да гори...

Едни в света ще търсят смисъл краен,

а други ще мечтаят висини.

Животът е по своему нетраен,

щом гасне в преживените злини.

А все по-бързо времето отлита.

Не бави никой в своите крила.

Когато Господ Словото прочита -

при Него, мой приятелю, ела!

Той страницата щом една затвори,

на друга с Благост ще те пренесе.

И ти ще гледаш някъде отгоре

как този свят от ужас се тресе.

Как двайсет века беше сляп и бесен,

без Вяра във Спасителя Исус.

Но времето му пъкълът отнесе,

и краят му приготвен е за трус...

А ти не страдай! Срокът ще привърши!

В затворени корици - паднал свят!

Сълзите ти Отецът ще избърше

от Злото, запокитено назад...

И в бъдното, пристъпил със възхита,

ще видиш Вечност в Свята синева!

Когато Господ Словото прочита -

до йота сбъдва Своите слова!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПРИМЕРЪТ МОЙ, ВСЕМОГЪЩ!

Той е винаги някъде там –

в апогея на Вечната Слава,

но в сърцата на Верните Храм

със Духа Си Заветен създава.

Не избира човеци по ръст

и със титли и власт не търгува.

Припознава се само на Кръст

сред онези, в които царува.

Във протегнати с вяра ръце,

търси Своите рани прободни.

И изпитващ сърце след сърце,

Си отделя сърцата Господни.

Не признава човешки царе

и респект от учители няма.

Ако житното зърно умре,

Той възкръсва го в жетва голяма.

Милосърден, сред грешни по плът,

Сам дарява със Дух Магдалина,

за да бъде в сърцето й Път

до Небесната Райска градина.

Той фенер замъждял не гаси

и не гази с нозете тръстика.

Даже вълк е готов да спаси

и от него Агнец да повика.

Той е Примерът мой, Всемогъщ!

Във делата Си – Свят и чудесен!

Най-възлюбен във Царството Мъж!

На Светиите – Обич и Песен!

Той е Коренът в Святата Твърд

и Звездата всред утринна Слава!

Да Го следвам – в Живот или смърт,

тъй духът ми вовек се надява!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ЖИВОТ ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ

"При това ви казвам: По-лесно е

камила да мине през иглени уши,

отколкото богат да влезе в

Божието царство…"

(Матей 19:24)

Щом още сиромахът гине

с товар от тежки теглила,

не ще богатият премине

ухото тънко на игла.

Че той охолен на земята

приел е вечния си дял –

да се покланя на змията

за капка милост оглушал.

Дано да станал би камила –

прегърбен в пясъка горещ,

с едничкия си дъх и сила

от Бог да улови копнеж.

Бедняк да преведе в оазис.

Под слънцето да се смири.

И със последния катарзис

в Любов Христова да гори.

Души да стопля с милостиня

в сърцето си щом чуе: Дай!

И с живите води – в пустиня

да жертва себе си докрай.

Тогава ще премине лесно

оттатък, в светлия Едем,

потърсил битие небесно,

далеч от алчния корем.

Че днес камилите двугърби

минават иглени уши,

и с тях натегналите скърби

готов е Бог да утеши.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)