До днес напомня свитък древен
за случка в стари времена,
когато Господ бил е гневен
на Ниневийската страна.
Там царят, от пророк събуден,
за всички прогласил навред
да спрат с живота зъл и блуден,
донесъл грях и черен гнет.
С молитва, с пост, с тъги прелели
да молят Бог да им прости,
та Дух от Святите предели
в сърцата им да заблести.
Три дена постили, ридали.
Във вретища, в чрезмерна скръб.
"О, Боже! Теб сме призовали!
Недей да ни обръщаш гръб!"
Дочул ги Бог. Гневът Си страшен
смекчил във Своите очи.
И скоро над града уплашен
дошли спасителни лъчи…
Дали светът сегашен иска
от древен свитък да чете?
За куп ваксини се натиска,
но скръб по Господа не ще…
И няма цар – ни Свят, ни грешен,
следовник на пророка Йон,
да вдигне поглед безутешен
към Господаря на Сион.
За Свята прошка да помоли.
Народ да призове на пост.
От всички мъки и неволи
да би избавил ни Христос!
Уви, щом Правдата е в тиня,
и род затъва в грехове,
напусто е със глас в пустиня
дори пророк да го зове…
(Възходът на падението)
Ясен Ведрин
Няма коментари:
Публикуване на коментар