Пътеката с Правда е винаги стръмна.
Изпитва в сърцето Заветни слова.
Надежда си имам с Исус да осъмна
и в новия ден да повдигна глава.
Не съм си изрекъл последната дума.
Не съм си написал прощалния стих.
Духът ми не ще се от битки оклюма,
дори да е тъжен и всякога тих.
Следата е всичко, което си струва,
родена от Пример чрезмерно голям.
И само във памет творецът векува,
напълнил творбите си с вяра и плам.
А кой ще ме помни и кой ще почита
надявам се Господ това да реши.
Остава съдбата ми всякога скрита,
дори да докосва сърца и души.
Светът ще остане затвор и мъртвило
и стига ми в него да ходя с фенер.
А всичко, което на дух ми е мило,
ще галя със думите в моя тефтер.
Да тръгнат малцина по тази пътека,
която Спасителят в мен начерта.
И нека ги има в живота ми... Нека!
До всичките трудни и бъдни лета!
Стефан Главчев
(Търсач на бисери)
Няма коментари:
Публикуване на коментар