Алчният духа си не насища
и не казва "стига" в своя глад.
Тъмна страст сърцето му разнищва
и пришпорва с яростен диктат.
Времето му днес е да върлува
и души да граби с вълчи бяс.
Като зъл балон да се надува,
помпайки огромното си "аз".
В пътищата си да ходи криви
и да си намира врагове.
С прилепи и ястреби грабливи
лепкавият мрак да го кълве.
С армия от мутри и биячи
да си пази тлъстия корем.
Тежките си куфари да влачи
някъде по земния Едем.
Яхти и коли да си купува
със поръчки в лъскав каталог,
без дори да знае колко струва
капчица от Милостта на Бог.
Хули като гейзер да изрича
и презира всяка доброта.
Винаги парите да обича
и през тях да гледа на света.
Страшна е присъдата му. Ясна.
Като плевел ще се повали.
Болестта му черна и опасна
земен лек не ще я изцели.
С нея всеки грях му е оловен
и с ужасна сила му тежи.
Да потъне, от злини виновен,
без да може да се издължи...
Като червей в огън да се мята
в края на доволната си плът...
Вечен е оттатък Съдията!
Вечни са присъдите отвъд!
И на злия пъкъл пред вратите
има надпис огнен и зловещ:
Трупаш ли с нечестие парите,
тук при мрака ще се озовеш...
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
Няма коментари:
Публикуване на коментар