Все още жадувам, сънувам, копнея
да влезе сърцето ми в Божия Храм.
И аз от надеждата чудна се грея,
че телом съм долу, но духом съм там...
Светът ме отхвърли, похули, отрече.
Лежи във лукавия. Бълва лъжи.
Но птица свободна духът ми е вече,
която край бисерни порти кръжи.
Все още въздишам, скърбя и поглъщам
последните капки от Чаша в Завет.
Но както дошъл съм, така се завръщам -
от злите прокуден, от Бога приет.
Небесното царство не иде насила.
То избор е вечен и стръмен залог.
Душата, на земните злото простила,
без черни вериги се връща при Бог.
Все още раздавам, творя и мечтая.
Със малкото Верни и с многото скръб.
Навярно това е цената за Рая -
товарът Господен над морния гръб.
И пак ще го кажа, че всичко си струва -
борбата, тревогите, тежкият кръст,
защото в сърцето ми Господ царува,
въздигнал малцина от тленната пръст.
Все още слугувам. Все още живея.
Все още съм същият, с волни крила.
Последната песен, когато изпея,
ще бъда при Вечната моя Скала.
Амин и Амин!
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
Няма коментари:
Публикуване на коментар