Излезе дяволът от ада
да се разходи по земята.
Но взеха хора да припадат
щом видеха му тъмнината.
Не можеше да бъде таен
и някак анонимен даже.
За дявола човекът знае -
сгреши ли, Бог ще го накаже.
Какво ли злият дух да стори,
та сред тълпите да се смеси?
И как страхът им да пребори
от своя образ мракобесен?
Решението - много просто
измъдри дяволът с рогата.
Очите трябва да залости
с измамата на очилата.
Да гледат розово и бяло.
Да виждат рая на земята.
В магьосническо огледало
да бъде хваната душата.
Да няма в нея милост нежна,
съчувствието да забрави.
Но да се втурва безметежна
в богатства, радости и слави.
Каква по-хубава измама
за неговата тъмна раса?
Какво ти зло? Зло просто няма!
Светът въпрос е на нагласа!
Не искаш да приемаш злото
и то само те отминава!
(Е, трябва леща за окото!
Измамна, розова такава...)
Излезе дяволът от ада.
“Купувайте си цайси!” - рече.
И мигом почерня площадът -
народът искаше го вече...
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
Няма коментари:
Публикуване на коментар