Спомените - клечки от кибрит,
фосфора в душата ми изтриха.
Лумваха от порив неприкрит.
Гаснеха в несподеленост тиха.
С тях запалвах старото кюмбе -
циганска любов да ме напича.
А димът ми - скитник по небе,
не сполучи в зов да се обрича.
Може би защото все люти
и напомня колко съм барутен.
В клечки от кибрит припламваш ти.
Огнена - ела в зова ми смутен!
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар