КОМИНОЧИСТАЧ

Стъпвам леко. Пазя керемидите.

Бъркам в задимените комини.

Хората споделят си обидите

и излита пушекът интимен.

Пласт от сажди - болки и съмнения.

Спомени от огъня в душите.

Хиляди подмолни огорчения.

Черни - като мъката на дните.

Викат ме. Споделят си тревогата.

Ревности, скандали и причини.

Всеки с болка мисли си за огъня.

Печката дано да не изстине.

Кюнците си снаждат. С притеснение.

Да не би от дим да се разплачат.

А отгоре има си решение -

там работи коминочистачът.

Идвам... Само моля ви във чувствата

огънят дима да превъзхожда.

Че излита пушекът във пустото

и обратно никак не прехожда.

Колко са задръстени комините...

Сажди, пепел - минали любови.

Плача и въздишам през годините,

цапан с чужди болки и отрови.

Иска ми се, както съм на покрива -

дъжд да се излива във пощада.

И да стане във душите мокро -

в миг на опростителна наслада.

Да се милват пръстите изстинали,

устните в пожар да се целуват...

Стъпвам леко. Черен сред комините.

А край мене гълъби кротуват.

Ясен Ведрин

(Светулки в шепата)