Случваш се понякога. Рисувана.
Щрихи, уловени за портрет.
Може би открадната от Лувъра.
Класика от рими на поет.
Случваш се понякога. Изваяна.
Мрамор от невинна белота.
В болката ми - светло неразкаяна.
В хлопане по чезнеща врата.
Случваш се понякога. Описана.
В стих, живял едва минута, две...
Нежен пламък, търсил своя истина.
После - угасен от дъждове...
Случваш се понякога. Намирана.
Залез, който в клепките трепти.
Раждана от обич. И умирана.
В мен оставаш изгрев от мечти.
Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)
Няма коментари:
Публикуване на коментар