Като цвете, което разгръща
всички тичинки в своя цъфтеж -
тъй се молех, едничка и съща,
в моя свят пожелана да спреш.
Да те вдъхна с пречиста премала,
сътворена от изворен блян -
че за мене мечти си разстлала
в цветовете на зов неживян.
И с лъчите на нова вселена
да докосна първичния взрив -
оня смисъл, че беше родена
да направиш духа ми щастлив.
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
Няма коментари:
Публикуване на коментар