Танцува тя със вятъра бездомен.
Ръце протяга - нощна пеперуда.
Към светлите искри на минал спомен.
Към стара обич, шеметна и луда.
Танцува тя. Любува се с листата.
С дъха си стопля смръзналите клони.
Усмихва й се в тъмното луната
и звезден прах над стъпките й рони.
Танцува тя, подобно бяла фея,
която чудеса ще сътворява.
И тръгват в тъмнината подир нея,
мечтите й, обречени в забрава.
Танцува тя. Любовно-разпозната.
Светът й се завръща. Романтичен.
Красива сянка стопля самотата
и някой шепне колко я обича...
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар