ЧЕТИВО ЗА МИНИСТЪР

“Горко и на вас, законниците, защото товарите 

човеците с бремена, които тежко се носят; 

а сами вие нито  с един пръст не се допирате 

до бремената...” (Лука 11:46)

Навярно ви е трудно, невъзможно,

да скърпите държавния бюджет.

Но аз ви казвам: Няма нищо сложно!

Глада си пожелайте за съвет.

Не онзи глад за вкусните пържоли,

изпечени по френски, алангле...

Но ужасът, когато скитник моли

за къшей хляб, че много му е зле.

Не онзи глад за торти и сладкиши

и скъпа суета от лъскав мол,

но болката до гроб да си излишен,

предаден на кошмарен произвол.

С какви очи прочитате, не зная,

числата на безличните съдби.

Навярно вий сте пратеник от Рая,

където никой в нищо не скърби.

Където мародерът не разбива

на селска къща входната врата,

и грабейки готов е да изпива

на стари хора даже и кръвта.

Гладът, министре... Толкова далечен,

щом вие сте оттатък пропастта...

Животът ли намирате за вечен,

че гледате с ухилена уста?

Че има кой съдбата ви да пази

от всичките превратности и смут...

Мизерност няма как да ви прегази.

Добре сте и облечен, и обут...

Дори и цар, човекът пак умира.

Дори и сит - ще слезе във пръстта.

И вътре в мен сълза за вас напира,

за тъжния ви дял от вечността.

Където милиони ще ридаят

в ушите ви, отпушени за стон...

И твърде тъжен ще се види краят

на властник, имал златния си трон.

С това приключва знакът от Небето.

Дали ще го повярвате, не знам.

Животът е училище, в което

най-лесно скъсват хората без срам.

Ясен Ведрин

(Хрониките български)