А УТРЕ ЩЕ Е ВЕЧЕ КЪСНО...

А утре ще е вече късно -

за плач, за прошка, за обрат...

Във време силно земетръсно

земята се превръща в ад -

могъщ и силен да поглъща

и всичко пръстно да троши,

че даже укрепена къща

от трусовете се руши.

Народи, счепкани до гуша.

В омраза кипнала - вулкан.

И всички смазани с ботуша

на зъл невидим великан.

Преди във бездната дълбока

да бъде вързан и проклет,

света разкъсва той... до кокал

със своя конник смъртно-блед.

И кой тогава ще успее

да би останал невредим,

когато злото се посее

от гъба с термоядрен дим?

Влечуго, по природа мръсно,

завлича днес към своя ад.

А утре ще е вече късно -

за плач, за прошка, за обрат...

От Господ потърси защита

и още днес Го призови,

защото времето отлита,

но Той не спира да кърви...

С Кръвта Си в миг да те очисти!

Духа ти в Святост да спаси!

Преди светът да се прелисти

и в мрака да се ужаси...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)