събота, 25 октомври 2014 г.

ПОЖАРИТЕ НА НИЩЕТАТА

"Не е страшно да нямаш Нищо!
Страшното е да си роб на Нищото!"

Трудно се гасят пожари,
лумнали от нищетата.
Огън в синорите пари,
като болка неизпята.

Пепел сива се разнася
в морен дъх на пребледнели.
А копторите оглася
грях на приживе умрели.

Подлютила битието
лепне по очите влага.
Скитник хлопа на заето.
Гузният негонен бяга.

Дим дими и огън пука.
Гният рало и копраля.
И от гнет до несполука
колелото се търкаля.

Господ тръгва на просия,
тих, предрешен в бедност клета.
Но Небесна орисия
не затрогва портмонета.

Конник, идещ от тъмите,
пали с чаткащи копита.
В ад ли пламнаха тълпите,
че за Бог един не пита?

Палят, кой където свари,
чергата, човещината...
Как ли се гасят пожари,
лумнали от нищетата?

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

Няма коментари:

Публикуване на коментар