сряда, 1 октомври 2014 г.

ПОЕЗИО, ИЗМИСЛИЦЕ!

Честит празник на всички приятели с поетично призвание!

Поезийо! Измислице! Какво си?
Лъчи в тефтера. Свят от светлина.
Една любов от хиляди откоси.
Един покой, подобен на война.

Скала, в която изворът дълбае
пътеката на водния си ръст.
Длето, което изповеди вае,
тъй както скулптор мраморния къс.

Ще мога ли едничък да открия
на лоното ти пламъка свещен?
Кога стихът превръща се в стихия?
Кога дъхът ме прави вдъхновен?

Кога щастливи думите нощуват
под своя кротък ямб или хорей,
а залезът до утрото пътува
да прошепти на изгрева: Здравей!

Кога танцуват влюбени словата
сред някой анапест или дактил,
а въгленчета, пръснати в тревата,
напомнят колко трепетен съм бил...

Поезийо! Измислице! Вземи ме!
От своя нежен храм ме заплени!
И нека скрия бледото си име
сред жилките на твоите стени!

(Търсач на бисери)

Няма коментари:

Публикуване на коментар