Изгорих си фалшивите мостове.
Няма смисъл в посоки без вяра.
Че боли от провалите острото
с неизбежния дъх на поквара.
Ренесанса смених с инквизиция
и пристъпих към пламнала клада.
Не очаквам любов от патриция
и от краля не искам пощада.
Тъй суетна е земната хроника,
щом епохата мрази героя.
За възторга заплащам с агония.
В самотата привиждам покоя.
Галилео напомня ми сблъсъка.
Простотата при Хус е свещена.
Но остава тревожно навъсена
мойта тъжна, подсъдна вселена.
В нея някой Пилат от амвона си
ме обрича на участ Христова,
и блестят фарисейските доноси
като капки от змийска отрова.
Е, какво пък? Отивай си, тление!
Твоят трон е червив. От зачатък.
А творецът намира прощение
за вината си нейде оттатък...
(Птицата в теб)
Ясен Ведрин
Няма коментари:
Публикуване на коментар