неделя, 12 октомври 2014 г.

ВИНАТА НА ТВОРЕЦА

Изгорих си фалшивите мостове.
Няма смисъл в посоки без вяра.
Че боли от провалите острото
с неизбежния дъх на поквара.

Ренесанса смених с инквизиция
и пристъпих към пламнала клада.
Не очаквам любов от патриция
и от краля не искам пощада.

Тъй суетна е земната хроника,
щом епохата мрази героя.
За възторга заплащам с агония.
В самотата привиждам покоя.

Галилео напомня ми сблъсъка.
Простотата при Хус е свещена.
Но остава тревожно навъсена
мойта тъжна, подсъдна вселена.

В нея някой Пилат от амвона си
ме обрича на участ Христова,
и блестят фарисейските доноси
като капки от змийска отрова.

Е, какво пък? Отивай си, тление!
Твоят трон е червив. От зачатък.
А творецът намира прощение
за вината си нейде оттатък...

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

Няма коментари:

Публикуване на коментар