четвъртък, 2 октомври 2014 г.

В МОЯ ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ!

Сити властници! Вашата тиня
за надежда не бих пожелал!
Съвестта ми не е бюлетина,
та да драскам числа с химикал!

Не ми дава сърце да се втурна
след харизма от някой плакат.
Да залъжа годините в урна,
като бройка за нечий диктат.

Като утрешна тъжна прокоба,
че властта е поквара и зло,
а пък моята "грешка и проба"
ще е сблъсък на чук и стъкло.

Тази подлост не ще да извърша.
Доста лъга ме с вас паметта.
Лешоядът налита на мърша,
а къртицата рови в пръстта.

Демокрация! Пито-платено!
А от лихвите - остър бодеж!
Но дори да е тялото тленно -
аз не съм ви удобната леш.

Пред престола на чистата вяра
няма помен от вас, нито лъх.
А пък новите дрехи на "царя"
са с проядени дупки от плъх.

(Възходът на падението)

Няма коментари:

Публикуване на коментар