Той не дебне човешката плът,
нито в нея твори метастази,
но е мрачна присъда отвъд,
назначена да мачка и гази.
В него демон се крие лъстив
с остри челюсти, с мощна захапка.
Безпощаден и яростно див,
смучещ кръв до последната капка.
Лек не се е намерил до днес
поразени с успех да лекува.
Те са оня безумен регрес,
с който Злото всесилно върлува.
Паметта им е гнусен кошмар,
а очите им - с поглед кървясал.
В диагнозата всеки е “цар”,
и от власт безнадеждно е втасал.
А пък туморът грозно расте.
Пуска възли, ребрата притиска.
Днес поискал пари на тесте -
утре властникът куфарче иска.
Днес протегнал безчестни ръце
е готов до петаче да граби.
Утре - зъл, с животинско сърце,
ще разкъса човеците слаби.
Този рак няма кой да съзре.
Там, на скенера - липсва находка.
Но понасят го лъвски добре
със уиски, мартини и водка.
Страшен тумор на земната власт,
с който дяволът образ рисува,
и погубил едното си “аз”
гине робът, решил, че царува...
Ясен Ведрин
(Хрониките български)
Няма коментари:
Публикуване на коментар