ДО КРЪСТ ДА ПИЯ НЕГОВАТА СКРЪБ!

Аз цял живот от Чашата Му пих,

но колко други все от нея пиха?

От Раните Господни прокървих,

когато в мен пирони се забиха.

Не стъпих да пирувам на банкет.

Не хвалих вавилонски VIP-персони.

Не бях клакьор от първия им ред

пред всичките им лъскави амвони.

Без куфарче, без връзки, без костюм,

без скъпа височайша препоръка,

пътувах по стеснения си друм

и пиех сам Заветната си мъка.

Не трупам жал, че скърби претърпях,

защото клетник с тях се издължава.

Аз Чашата Му пих и Негов бях,

низвергнат от привременната слава.

И нека да остана все такъв -

на горди чужд, и на смирени Верен,

докрай изкупил капчицата Кръв,

с която сам от Бога бях намерен.

До Кръст да пия Неговата Скръб

и Чашата Му видя пресушена -

едва тогава в своя избор скъп

душата ми ще бъде утешена.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)