Не превръщай душата ми в стара молитва.
Невъзможност недей ми веща.
Ако птицата има крила и полита -
няма как да я плаши нощта.
Ще превърне перата в разпалени свещи.
Греещ факел ще бъде сред мрак.
А искрите, от толкова нежност горещи,
пак ще станат в очите ни знак.
Не задържай душата ми в тясна килия
и с присъда недей ме вини.
Ако в ручея спи мимолетна стихия -
ще събори вековни стени.
И сълзите в забравата, тихо проляни,
ще са дъжд, който спомня мечти -
на онези сънувани наши поляни,
гдето изгревът още трепти.
Пожелай си душата ми - ручей и птица.
Нова страница в нас отвори.
До последния ред на съдбата-корица
всички пориви в теб ми дари...
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар