НЕ СЪМ НА СЕБЕ СИ...

Не съм на себе си. Отдавна.

На Него съм. До смърт почти.

Съдбата ми - отсам безславна -

оттатък ще се завърти.

Подминах лекото с насмешка,

плътта дошло да изкуши.

Избрах скръбта ми да е тежка

и лесно да не се теши.

Нарочих си безброй прегради

и крепости пред моя дух.

Горчах сред хорските наслади,

за ропота останал глух.

Низвергнат, хулен и виновен -

такъв живота си живях.

Сърцето, стегнато в окови,

да бих развързал, не успях.

И без излишни монолози

дали да бъда или не -

с венец от тръни, вместо рози,

стоя пред Бог на колене.

Че само Той единствен знае

доколко вярата тежи.

А щом духът ми не роптае -

по Пътя нека продължи...

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)