Усмихва се душата ми в проблясъци.
В родените от тебе светлинки.
Красиви миди в палещите пясъци
и камъчета в хладните реки...
Стаена нежност в цветенца покълнали.
Невинност в пеперудени крила.
Звънтящи песни, клоните изпълнили.
Жуженето на влюбена пчела...
Беседката за шепота на странници.
Дървото, приютило имена.
Тефтерът със изписаните страници.
Дъхът ти... Твойта мека топлина...
Проблясъците... Толкова е хубаво!
Със обич обдарила си ме ти!
Усмихва се душата ми от влюбеност.
Не искам друго. Моля те, блести!
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар