Къде съм тръгнал с Вярата си чиста
да искам този свят да променя?
Под маската смирена на артиста
се крие угоената свиня...
Под овчия кожух на лицемера
привлича вълк наивните стада.
И братството отдавна е химера
за искрените Божии чеда...
Къде съм тръгнал с Ревността Христова
да пръскам с огън Правда от Сион?
Кесията на Юда е окова
и пълен с примки светският амвон.
Търговците с безупречни костюми
продават доктриналната си смрад.
А укорите, идещи върху ми,
са тръните на всичкия ми ад.
Къде съм тръгнал с жертви в изнемога
да стана смут за плътския ламтеж?
Не съм ли пред Пилатовата тога
престъпникът, осъден за метеж?
Учителят стои над ученика
и прилика едвам ще се роди.
А Той, ако в Небето ме повика,
дарил ми е Заветните следи.
Къде съм тръгнал - пръст не ще узнае.
За мене този свят е сляп и глух.
И може би съдбата ми това е,
че в тленния затвор останах дух...
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
Няма коментари:
Публикуване на коментар