За съдбата - на теб, подареният,
като прилив от щедра луна,
сбъдвах всичките твои копнения,
заплатил всяка нужна цена.
Не пестих страхове и безсъния.
И молитви за теб не мълчах.
От замръкване чак до разсъмване
твоят ангел-пазител ти бях.
Светлината в очите ти, милите,
стана моят съдбовен завет -
да ми спомня, дори и в безсилие,
че съм пламък, по-силен от лед.
Че дори в невъзможни лишения
щедростта ми разпръсква искри.
И за тебе съм пак опростеният,
който в прошките чудо твори.
Преоткрила у мен чудотвореца -
усмихни се в лъчи от покой...
И отворила в утро прозореца
с тих възторг промълви:
Боже мой!
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
Няма коментари:
Публикуване на коментар