(по случай утрешните
ми навършени 61 години)
Нека да отвее Вятърът Небесен
всяка паяжина, лепнала по мен.
Хлябът ми да бъде в искреност омесен
и духът ми с още Вяра зареден.
Нека ме напуснат всичките актьори
с евтините маски, роли и слова.
Само Бог един е Верният отгоре,
Който от измами Свят ме отърва.
Него в неколцина нека да открия.
В тях да се усмихва, в тях да се роди.
Виното Заветно с Верни да изпия.
Те да бъдат Огън в моите гърди.
Нека ме пропусне съхнещата слама.
Шумният ласкател страх да го смути.
А блага в живота, има или няма,
Господ да решава, щом ме навести.
За църковна слава нека съм излишен.
Дъно да ме радва, сякаш, че е връх.
А перото в мене Истина да пише
чак до Миг жадуван и последен дъх.
Нека, нека, нека сбъднат се словата,
в този стих които сам си пожелах.
Бог остава Вечен. Правдата Му - Свята,
а на мен ми стига път на сиромах...
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
Няма коментари:
Публикуване на коментар