ОТ НАЧАЛОТО ВИЖДАМ СИ КРАЯ...

Аз подметките кални не ближа

на лъжците от мръсния свят,

но пребъдвам си в тленната хижа

без тревоги от жажда и глад.

Пия Вино - Заветно, Христово.

Вкусвам Хляба, поръсен със Сол.

Нося дреха, родена от Слово,

и не съм пред Всевишния гол.

Всяка Правда за мен е светиня,

щом изрича я Божият Глас.

Няма с нея да стъпя във тиня

и не бих разменил я за квас.

Не избирам приятел по сметка

и с предател не правя съюз.

На съдбата през ситната цедка

търся Верни с Печата Исус.

Виждам своя успех в несполука.

Тук да губя - печеля отвъд...

За безбожни съм чест на боклука.

За смирените - Светлият Път.

Нямам трон и честита корона

и след мен не препускат безброй.

Аз съм Плод Благодатен на клона,

но безценният Извор е Той.

От Небесна роса съм окъпан.

От дълбоки води съм покрит.

За неверните - връх недостъпен.

За Христовите - Огън и Щит.

Със лишения - Образ си вая

и в сълзите си раждам дъга.

От началото - виждам си края,

без да питам защо, докога...

Може би дотогава, когато

през Небесната Вечна Врата,

прелети и последното ято

на спасени души от Христа...

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)