Прелистихме последните си страници.
Прегърна ни студена самота.
За нея ние бяхме просто странници,
изгубени във мрака на нощта...
Сънувахме се, вързани в съдбите ни.
Рисувахме се с пъстър акварел.
Изпивахме се, вечно ненаситени.
Пребродихме се, търсещи предел.
Разкривахме се в тъжните си истини.
Споделяхме си тайните на глас.
Усмихвахме се, вътрешно пречистени.
Отваряхме вратите си - за нас.
Мечтаехме се в трескаво безумие.
Целувахме се в нежни редове.
Ревнувахме се, страдайки от думите.
Ранихме се от тъжни страхове.
Прелистихме последните си страници.
Затворихме се, без да сме били...
Останаха неизвървяни граници
и мъка, от която ще боли...
Ясен Ведрин
(Светулки в шепата)
Няма коментари:
Публикуване на коментар