ЛЮЛКА

Разлюлей мечтата ми, орисана,

да докосва брегове от смях.

Да се рее в обич ненаписана.

Да заглъхва в порива ми плах.

В нежни връзки, сплетени с докосване,

моята надежда заплени.

Превърни очите си на острови.

Устните - на морски дълбини.

Люляк, разлюлян от обич люлчена,

нека в теб докрай се потопя.

Научи душата ненаучена

сред вълните как растат цветя.

Как блестиш, от бисери обсипана,

и не стига дъх да те шепти...

Разлюлей ме, люлко недоплитана!

И докрай в любов ме изплети!

Ясен Ведрин

(Сбъднати презчувствия)