ЗАВЕТЕН ЗНАК

Преди да дойде бялата прелюдия

към Свята Вечност, някъде отвъд,

аз нека бъда странният и лудият,

когото не понесъл би светът.

Главата ми да влезе в сблъсък с камъни –

на древен дякон жребият горчив,

и фарисеи, в люта злоба пламнали,

да страдат, че оставам още жив.

Търговец да ме хули от сергията,

че спирам келепира му проклет,

а Ирод да ми спретне сам килията,

от тъмните си демони обзет.

Пилат да ме посочи за бичуване

и Фест да ми изкряска, че съм луд…

Да! Струва си едно такова струване

с гонение, преследване и смут.

Че болката със тръните и раните

е слава, скрита в бъдни времена.

Не би се съкрушила от забраните

и никоя извършена злина.

Във времето зловещо на заблудите

остава ми един Заветен знак,

че делото на странните и лудите

спасява днес от гибелния мрак.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)