четвъртък, 26 декември 2013 г.

ПОСЛЕДЕН АКОРД

Останаха ми няколко клавиша,
несчупени от дългата печал.
От тях изтръгвам сетните въздишки,
през смисъла, че вярно съм живял.

Не стигнал до аплаузи и слава,
копнях живот от звук и тишина.
Творецът свойта диря заслужава,
щом себе си плати като цена.

Дори да е единствен в празна зала,
той сам ще се послуша и смири.
Докрай ще ръкопляска с радост цяла,
на своя дар утеха да дари.

В невидимото - ангел да открие.
Отвъд стените - светъл псалмопев.
И утрото душата му да мие
със капките на бисерен седеф.

Роялът ми ще грохне сам. Без време.
И ноти ще притихнат в епитаф.
Неземното не спомня порив земен,
а жалкият не става величав.

Звукът не е роден да се преглъща.
Той птица е. Божествено лети.
Трепти с възторг. И паметно се връща
копнежите готов да приюти.

Останаха ми няколко клавиша
с един акорд от верен послеслов -
от славата низвергнат, и излишен,
поне на тебе нужен бях, Любов...

(Тленен остатък)

Няма коментари:

Публикуване на коментар