четвъртък, 19 декември 2013 г.

ВЪЗДЪХВАЙ МЕ!

Въздъхвай ме! Отново, и отново!
Молитва да си бъдем. И олтар.
А времето - от прозата сурово,
да пише в рими своя календар.

И бръчиците, врязани в лицата,
да станат непреплувани реки -
в онези брегове на светлината
с безвремие на влюбени стрелки.

Добрата участ нека ни открие.
От случване светът да полети.
Крилата му - докрай да бъдем ние.
Пределите му - само аз и ти.

Несбъднатите още рубикони
красиво да прескача младостта.
На щастието в слънчевите клони
да трепкаме, подобни на листа.

Въздъхвай ме! Светът от Дъх роден е!
Дъхът ни стопля! И Дъхът - твори!
Когато съм до теб, а ти до мене,
се сбъдва невъзможното дори...

(Сбъднати предчувствия)

Няма коментари:

Публикуване на коментар