сряда, 18 декември 2013 г.

ВЛАСТТА КАТО ДОРИАН ГРЕЙ

С уважение и респект към Оскар Уайлд!

Властта отдавна не чете поети!
И нищичко във рими не чете!
На нея дай й рози и конфети,
та само в апетити да расте!

Властта, за жалост, мъката не чува.
Ослушва се за химни и амвон.
От болката народна се лекува
единствено с поклони пред Мамон.

Властта не иска тежкото да носи.
Самата тя достатъчно тежи.
Притиснат ли я в ъгъла с въпроси
изплъзва се с премерени лъжи.

Властта яде и все не се насища.
И с вакуум засмуква всеки грош.
След себе си оставя пепелища,
но пак си пази всичкия разкош.

Властта е като камък безсърдечна.
Медуза - всеки жив да вкамени.
Изменчива и винаги далечна.
Виновна... Без осъдени вини.

Властта е пропаст. В пъклото пропада.
Жесток портрет на някой лъскав Грей...
И даже да те лъже, че е млада,
не я приемай никога... Недей!

(Възходът на падението)

Няма коментари:

Публикуване на коментар