вторник, 3 декември 2013 г.

РАЗГОВОР СЪС СМИРНЕНСКИ (МОЕТО ВЕРУЮ)

Много гостенки срещах в този дълъг живот.
Само жълта си нямах, поете!
Спях по подлези, пейки... Спях на каменен под...
И от тъжните сънища светех.

Много стълби изкачвах. Все в неравни борби.
Някой в примки ме спъваше злобен.
И сърцето научих чак до кръв да скърби,
но безстрашно пред полъха гробен.

Много братчета стоплях на бедняка Гаврош
и строих им от стих барикади.
И светът - този свят, заприличал на нощ,
побеждавах с разпалени клади.

Много чаши изпивах с кафениче на газ,
но абсента отказах да пия.
Този, старият дявол, май че хвана го бяс
и изплю върху мене стихия.

Много юноши бледи се изплакаха в мен
от бездушния вой на Мамона.
Но копнях и творях - вдъхновен, окрилен,
даже в острия връх на пирона.

Много вяра събирах с полетели коне.
И перото източвах в шрапнели.
Да ме бяха ограбили най-злите поне -
нищо свято не биха отнели.

Много пътища бродих. В много огън горях.
И намерих си в смирна омая.
Да остана всред нея - като жертва за грях.
Със Спасителя разпнат. До края.

(Възходът на падението)

Няма коментари:

Публикуване на коментар