четвъртък, 5 декември 2013 г.

НЕСТОПЛЕН АНГЕЛ

Простете! Не отворих скара-бира
и келнерския хал не пожелах.
Сърцето с вяра пътя си избира,
а моето не искаше тезгях...

С мастило и перо алъш-веришът
би стигнал до казана за боклук.
За дребни подаяния не пиша,
а едрите пропускат ме напук.

Въпрос на класа явно е поетът.
Един - придворен. Другият - голтак.
Прелита всеки своята планета,
намирайки заветния си знак.

"Post mortem" са великите... Защо ли?
С какво светът душите им гнети?
Две чаши бира! Порция пържоли!
И ето - оборотът се върти!

Клиентът плаща точната си сметка.
Наздраве за щастливия търбух!
А той - поетът - даже на салфетка,
готов е да твори в слова и дух...

И музата му няма да избяга,
дори да счупи острия графит.
Но там, в очите, капчицата влага
напомня колко малко е честит.

Че просякът от нямане си проси
и гладният - за къшей го боли!
А той, творецът, уж надежди носи
щом зов оплита сребърни стрели.

Над облаците вятърно витае.
Танцува сред лъчите на луна.
Готов от светли думи да извае
най-слънчевия образ на жена.

Накрая - през душата си съзира
нестоплен ангел с шепи звезден прах.
Простете! Не отворих скара-бира
и келнерския хал не пожелах...

(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар