четвъртък, 26 декември 2013 г.

БОГАТЕЙТЕ ДО ГРОБ, ГОСПОДА!

Мога в мисъл и глас да сгреша,
но от древните мъдрост ме учи.
Във парите ви няма душа.
Само дух, който съвести смуче.

От сърцата ви гледа Нерон.
От зениците - луд Калигула.
Бихте купили власт или трон
и дори Вавилонската кула.

Колко струва ви златната лъст?
Може би три железни пирона.
Даже четири... Стигат за Кръст
със зловещия чук на Мамона.

Някой вечност успя ли от вас
да си купи, ей тъй, на сергия?
Или мрете в последния час
пред нотариус с късче хартия?

Та потомците - алчни и зли
да последват все вашата похот,
както вие сте глухи били,
тъй и те - за бедняшкия грохот.

Пропастта, господа! Пропастта!
С векове се дълбае към ада...
В нея млъкват най-горди уста,
онемели, че няма пощада.

В мрака червеят ръфа царе
и в душите им рови тунели.
По-добре робът с вяра да мре,
вместо с всичко, което сте взели.

Че оттатък за капка вода
авоарите стават излишни.
Богатейте до гроб, господа!
Бивши, бъдещи! Днешни, предишни!

Но узнайте, че в златният звън
душегубецът всичко прибира.
Богаташът от сладкия сън
се събужда, когато умира...

(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар