ТВЪРДЕ ЖЕЛАН КОФЕИН

Претоплих кафето, което остана от вчера,
и няколко глътки през мисъл за тебе изпих.
В езика нагарча. Без захар го пия. Без мера.
Изпитото просто ми пасва - за болка и стих.

Примесва се бързо със смисъла в мен кофеинът -
тъй ценният извлек от шепата смлени зърна.
Не всичко запомням, когато в живота отмине,
но само това, за което си плащам цена.

Горчилката по я обичам от хляба насъщен.
Да тръпне в душата ми. Даже да бликне в очи.
Ти винаги тръгваш, когато за теб се завръщам,
а в празната стая кафето ми още горчи.

И някак, оставен на вихри, до късен прозорец,
тъгата ме смила и пак се усещам самин.
Кафе са мечтите ми. Шепа зърна, но от горест.
А ти си желаният... Твърде желан кофеин!

(Жълтици в дъбовата ракла)