сряда, 18 декември 2013 г.

КОГАТО АНГЕЛИТЕ ПЛАЧАТ

Когато ангелите плачат
дали ще си готов да спреш -
на падналия клетник в здрача
да бъдеш лумналата свещ...

За този, който в скръб се дави
да бъдеш пояс и мечта.
На бряг добър да го оставиш
с усмивка нежна на уста...

Дали готов си даже в гроба,
във тоя най-ужасен ров,
да бориш черната прокоба
с едничък пламък от любов...

И там, сред спускани въжета,
да си въже от светлина,
с което дух без тленност клета
надвива мъка и злина...

Нагоре, в светлото, издига
душите с литнали крила,
разчупил тъмната верига -
смъртта, която е била...

Какво са думите? Не значат...
Надмогва ги искрящ копнеж.
Когато ангелите плачат -
бъди в сълзите им горещ.

(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар