сряда, 11 декември 2013 г.

ПОСЛЕДНАТА ИГЛИЧКА

Последната игличка на скръбта
пронизва дълго тъжния ми вопъл.
Копнях непреживяните лета,
в които исках да живея топъл.

Рисувах се със живи цветове
в химери нежни, в приказни огнища.
Насищах се с измамни светове,
макар лъжа сърце да не насища.

И някак си съдбата проумях -
не нея аз, а мене тя тълкува.
Предложих й мечти, любов и смях,
но тя със скръб реши да ме рисува.

Направи ми портрета вледенен.
Достоен дар за северна кралица.
Бях Кай - със стъкълцето поразен,
но все си нямах Герда за сестрица.

Последната игличка на скръбта
кърви във мен... Дано да се извади.
И да открия чудните лета
с лъчи от смях и топли водопади.

(Точка на замръзване)

Няма коментари:

Публикуване на коментар