сряда, 4 декември 2013 г.

ПОИСКАШ ЛИ ДА БЪДЕШ

Поискаш ли да бъдеш с мен, бъди -
обичана, шептяна, вдъхновена.
Не бих ти свалял никога звезди,
защото ти за мене си вселена.

Но в теб самата низ от чудеса
аз бих творил, подобно чудотворец.
Небе ще бъде твоята коса.
Очите ти - стъклата на прозорец.

Ръцете ти ще бъдат вятър свеж -
южняк, дошъл от сините морета -
през трепета на женския копнеж
да ми дари две шепи за карета.

Червените ти устни ще са жар,
извлечена от гърлото на кратер.
Целувката ти - златен кехлибар,
узряло грозде в пламналото лято.

Сърцето ти в нощта ще е луна,
а сутрин в слънце ще се преобръща.
Ще бъдеш просто чудото-жена -
светликът на самотната ми къща.

Поискаш ли да бъдеш с мен, бъди!
Светът без чудеса е тъй нищожен.
Глава склони на моите гърди,
защото с теб един без друг не можем...

(Шарена палитра)

Няма коментари:

Публикуване на коментар