четвъртък, 19 декември 2013 г.

ИЗМОЛИ МЕ ЗА ВЕЧНОСТ!

Измоли ме за вечност!
Измоли ме за миг!
Даже в скрита далечност
да се скитам безлик.
И в безпаметен вятър
да белеят коси,
а от порива кратък
ситен дъжд да роси.

Измоли ме за стъпка!
Измоли ме за път!
Даже аз да съм тръпка,
вън от крехката плът.
И от моята нежност
жълъд стар да горчи,
а светът неизбежно
да намига с очи.

Измоли ме за притча!
Измоли ме в завет!
Като лъч ме заричай!
Като капчица мед!
И ще дойда, усетен
като сън призори...
А вратата в сърцето
ти с любов отвори...

(Сбъдната вселена)

Няма коментари:

Публикуване на коментар