събота, 21 декември 2013 г.

КОГАТО БУШОНИТЕ ИЗГОРЯТ...

Ще се топлим с красиви мечти...
Ще се греем с докоснати длани.
Вледениха живота почти
зли търбуси и алчни тирани.

Ще я караме някак без ток.
Без контакти и щепсели в мрака.
Аз и ти. И Небесният Бог,
Който още в Духа Си ни чака.

Ще живеем на вяра. Със свещ.
Наръч съчки ще лумнат в кюмбето.
И светът ни ще бъде горещ -
там, в чудесния зов от Небето.

Аз ще бъда за теб Авраам.
Ти ще бъдеш княгинята Сара.
И у нас озареният плам
ще ни стигне за блясък в олтара.

Не от жици се ражда живот.
Не от фишове той ще пострада.
С колене на студения под
ще измолим последна пощада.

Че мечтите са огън, нали?...
Нямат уреди, сметки, измама...
От звездите Любов ни вали.
Вечен смисъл, събуден за двама.

(Търсач на бисери)

Няма коментари:

Публикуване на коментар