неделя, 15 декември 2013 г.

НЕДОСТИЖИМА

Чрез някаква надежда упорита
каквато неприсъща е за мен,
откривам те, макар и неоткрита,
съзирам те, дори и ослепен.

Докосвам те, при все, че съм далечен.
Прегръщам те през миг на самота.
И пламва стих, в сърцето ми изречен,
готов от пепел да роди мечта.

Поне от нея ти си още жива.
Достъпна в порив. Галена насън.
Макар без лъч и нежна перспектива.
Макар да съм със теб. И да не съм.

Понякога дори една представа
от мрамора извайва красота.
А статуята, като зов остава,
роден във белокаменни уста.

Не дишат, а са толкова горещи.
Не казват думи, а стихът гори.
Усещам те. Но ти не ме усещаш.
Рисувам те със въглен и искри.

Достигам те, все тъй недостижима.
Догонвам те, подобна на звезда.
Макар и да те нямам, пак те имам.
Безследна си, а в мен блести следа.

И този път във стих ще се разкрия,
дори и непрочетен с твоя дъх.
Оставам полъх, влюбен във стихия,
и долина, орисана от връх.

(Светулки в шепата)

Няма коментари:

Публикуване на коментар