събота, 7 декември 2013 г.

МЛАДОСТТА СИ ОТИВА

"Младостта си отива и е ясно това
не от белите жички по мойта глава..."
Недялко Йорданов

Бързай, изгреве мой, да предвариш
подранилия залез във мен.
Над сърцето той вече стоварва
тежки мисли - финален рефрен.

"Младостта си отива..." - ми пеят
посребрелите мои коси.
И мечтите, уви, не живеят -
силен вятър ги в миг покоси.

"Младостта си отива..." - почуква
остра болка във гръдния кош.
А сълзите предателски рукват
и в очите прокрадва се нощ.

"Младостта си отива..." - хлапачка,
ненаситна на радост и страст.
Като хвръкнала мигом капачка
от шишето във празничен час.

"Младостта си отива..." - живяна
не наяве, а някак насън.
Като тежка църковна камбана,
скрила в спомени сетния звън.

"Младостта си отива..." - без сбогом.
Без дори да остави следи.
И ми липсват... Ах, липсват ми много
всички нейни луни и звезди!

Бързай, изгреве мой, да предвариш
подранилия залез във мен!
Нека пламнат в сърцето пожари!
Нека в младост трептя възкресен!

(Отвара от въздишки)

Няма коментари:

Публикуване на коментар