петък, 20 декември 2013 г.

ЖИВЕЙ МЕ, ОБИЧ!

Живей ме, обич! Дълго ме живей!
Жадувай ме от бъдещи години.
За някой невъзможен юбилей,
където стават чувствата картини.

И в сребърните нишки паметта
започне всеки спомен да повтаря...
Живей ме в топлината на жарта,
когато сетен въгленът догаря.

Дълбоките ми бръчки не глади.
Реки са те с пресъхнали корита.
Живей ме! Да прелея от води,
дори солта им да остане скрита.

Сезоните на възел завържи.
Не взирай поглед в младост отлетяла.
Макар от дълголетност да тежи -
живей ме, все едно съм катедрала.

Ще минат през душата ти лъчи
и ветрове, внезапно отшумели.
Светът, подобно жълъд ще горчи,
с пропуснатите срещи и раздели.

Но ти, все още нежна, ме живей
и нека съм ти есенна отвара -
за онзи миг, когато свят елей
ще запечата изповед и вяра.

И някъде, в звезди на нощен свод,
две сенки вечността ще преоткрие...
Живей ме, обич! Смисълът-Живот
все още шепне, че това сме Ние!

(Търсач на бисери)

Няма коментари:

Публикуване на коментар